Публикуван и достъпен е новият Устав на БПЦ

УСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

Приет от VI-ия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. в Рилската света обител, публикуван в „Църковен вестник”, извънреден брой от 9 януари 2009 г.

Шестият църковно-народен събор, имайки за основа Символа на вярата:

„Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин!” -

прие настоящия Устав.

(желаещите биха могли да го свалят като RTF текст чрез сайта Двери БГ на ТОЗИ адрес.

Отец Никанор: И магаре да сложиш, ще познае тренда

DarikFinance.bg

Отец Никанор /Христо Мишков/ е роден през 1975 г. в София. Завършил е училище по мениджмънт, след това Международни икономически отношения. Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа. В момента служи в Църногорски манастир "Св. Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян" в село Гигинци.

По повод рождения ден на Дарик радио отецът води предаване от националното студио в София, след което проследи актуалните новини от финансовия свят в редакцията на DarikFinance.bg.

Как ви изглежда финансовия свят в момента – какви са пороците, грешките, хубавите неща в кризата?

Всеки знае от собствения си живот, че винаги след момент на страшен ентусиазъм и голяма еуфория, идва това отрезвяване и осъзнаване на реалностите, които ни заобикалят, и за жалост, сега започва поредната надпревара. Както има движение в посока нагоре - кой ще вземе повече имоти, кой ще направи по-големи инвестиции, така има и обратното движение - кой ще избяга по-напред. Това е, което е движещата сила на пазара сега - кой ще се отърве с по-малко загуба. Всеки гледа да е първи. Докато продължават да ни облъчват с предложения и примамки да си купим много изгодно паднали акции, много евтино да вземем ценни книжа, с market gifts, до тогава движението ще е надолу, защото някой вместо себе си, гледа да вкара нас там.

Едно е много важно и се забелязва като голяма грешка - нашего брата българинът не обича да се просвещава и да чете. Ние обичаме някакви брошурки, някакъв филм, някакво интервю, нещо такова дребно, което да ни открие великата тайна на финансовата вселена и така в едно - две изречения, да не трябва много да мислим. Така той става един готов анализатор - хваща тренда и е готов. Не, че е много умен, просто то всичко се вдига.

Едно магаре да сложиш на пазара и да чакаш ако мръдне опашката наляво - купуваш, опашката надясно – продаваш, и то ще бъде успешен анализатор, стига да мърда повече опашката в посоката, в която върви пазара. Даже може да се направи теория как магарето чрез опашката прогнозира пазара и тя да важи години наред. Ето тук обаче идват фалитите и разочарованието.

Грешно ли е да искаш да си спекулант или да бъдеш богат?

Минаха 20 години, откакто пазар не е мръсна дума в България. Спекулантът има своето негативно значение, както и лихварят, но в лихвеният процент има много смисъл икономически. Спекулантът е човек, който размишлява, който помага на пазара. Това е човек, който отнапред играе ролята да даде сигнал, че има някаква неефективност, разминаване в принципите на икономиката.

Нашият социалистически строй имаше много пробойни и много хора посрещнаха 10 ноември с много пари. Спекулантът отстранява тези неща, ако щеш спасява икономиката, защото усеща кое мирише, кое е развалено като продукт или предприятие, бизнес. Той бяга от там, изтегля си парите и едновременно с това има нюх къде е бъдещето, кое ще докара по-голямо благосъстояние. А ние се сърдим, видиш ли, България ще развива черна металургия точно в софийското поле и как лошите спекуланти не влагат в Кремиковци, а искат да го продадат и да го разсипят. Ама за икономиката кое е по-полезно?

Кризата ни направи такива, че изгубихме доверие, страхуваме се и правим планове за оцеляване. Към какво трябва да се насочим, за да се съхраним?

В каквото и човек да насочи живота си, ако то му пречи на спасението на душата и на вечния живот, то е смъртоносно. Ако щеш може да е колекциониране на марки и това да ти стане и мания, страст, по-важна от душата, ти си изгубен.

Покрай Европейския съюз си пооправихме живота, напълнихме си хладилника, забравихме Господа и вече тръгнахме да гоним американската мечта, която напоследък чувам, че се заключава в това, човек да не затлъстее. Отново голяма грешка, защото казал е Господ: търсете първо царството небесно, останалото ще ви се придаде.

Всичко друго само по себе си не е лошо – нито компютри, нито интернет, само и само човек в живота си първо да спазва това, което ни учи Светото евангелие - душата му да е светла и да блести, а останалото да не пречи. Ние обаче сме готови да продадем мило и драго, собствената си душа, няколко пъти да я препродадем за някакви смешни облаги, след което да си купим скъпата кола, да сложим хубава жена и да отидем в някое от провинциалните имение, а в сърцето не ни е добре.

Има едно любимо оправдание – ние сме такива, защото такова ни е обществото …

Обществото ни абдикира, избяга и каза, щом това е капитализъм, добре. Обществото има право да иска от богатите и успелите отговорно отношение към богатството. Трябва да иска от тях да не мислят, че това е тяхно достояние, защото те може да са го направили със своя гений, но с ресурсите на обществото.

Какви са вашите прогнози за кризата – ще продължи ли да ни мъчи и кога ще си отиде?

Струва ми се, че сега тепърва започва едно падане в Америка, което ще отнеме преобладаващата част от годината. Ще си има безработица там, ще си има съответните продължаващи фалити. Лошото нещо на борсата там е, че на нея са концентрирани много фондове - пари за пенсии и за обучение и когато борсата падне, американците нямат пари. Този източник на доход вече не работи и не може да покрива лихвените плащания, които хората имат за жилище, за кола, за образование на децата.

Тях обаче няма да ги мислим. Ще обърна взора си към България, където нещата са крайно тревожни.

Забравихме, че източник на богатство са хората. Човекът създава материални блага, човекът е способен да твори. Не знам дали осъзнаваме прогнозите, че българите ще станат 5 млн. след 20 години. Това е чисто и просто реалността, че няма млади хора, всичко опустява.

Така че в каквото и да инвестира човек, аз не виждам за тази държава добро бъдеще, защото просто няма кой да прави играта. Имаме около милион и нещо пенсионери, при 230 лв. средна пенсия, това са 230 млн. месечно или милиард на тримесечие или 4 млрд. годишно и това ще се увеличава. Ами за 10 г. 40 млрд. лв. кой ще ги плаща, когато няма деца, когато абортите надвишават ражданията?

Тук ще се оправим тогава, когато тази територия, която носи географското название България, се насели с някакви други хора.

Обръщение на Светият Синод на БПЦ по повод решението на Съда по правата на човека в Страсбург

22 януари 2009 | 17:41 | Агенция "Фокус"

Българската православна църква изразява категоричното си несъгласие с несправедливите, едностранни, пристрастни мотиви на решението, без да бъдат зачетени каноническите и юридически аргументи, представени от Българската православна църква и Правителството на Р. България.
Българската православна църква категорично заявява, че не може да се сключва споразумение, както препоръчва Съдът, относно канонични въпроси, засягащи единството на Църквата, за които да се налагат евентуални обезщетения в последваща съдебна процедура.
Този акт на Съда в Страсбург по съществото си може да се разглежда като намеса в делата на самоуправляемата се Българската православна църква. Светият Синод изразява категорично несъгласие с подобно незачитане на вътрешния живот и каноничното устройство и единство на Църквата. Трябва да се подчертае, че нито този съд, нито който и да е друг държавен или международен орган може да се произнася по каноничните въпроси на едно вероизповедание. Това е погазване на правата на православните християни в България, които милеят за единството и авторитета на каноничната Българска православна църква, съкровищница на благодатните Христови тайнства.
Българската православна църква, както и всички Поместни православни църкви, има едно единно канонично ръководство в лицето на Светия Синод и се представлява от Българския патриарх.
Светият Синод за пореден път изразява своето удовлетворение и подкрепа за всички действия на българската държава, свързани с приемането и прилагането на Закона на вероизповеданията от 2002 г. Този закон реално гарантира свободата на всички религии у нас и допринесе за отстраняването на тежките последствия от политическата и държавна намеса във вътрешните дела на Българската православна църква през периода 1992-2001 г.
Изразяваме нашето удовлетворение от продължилата в три сесии работа на VІ Църковно-народен събор в Рилската св. обител под покрова на всебългарския покровител преп. Йоан Рилски и приемането на 11 декември 2008 г. на нов Устав на БПЦ – Българска Патриаршия – основен устройствен акт на Църквата.

Припомняме на родолюбивата българска общественост, че болезненият въпрос с разкола в Църквата беше решен по каноничен ред още през 1998 г. на Разширения Всеправославен надюрисдикционен събор на главите на Православните църкви. Нещо повече, Поместните православни църкви подчертаха това, изразявайки своята подкрепа за Българската православна църква и пред Съда в Страсбург, като потвърждение на нейното канонично единство.
Въпреки крайното църковно снизхождение, проявено към изпадналите в тежкия грях на разкола, ние скърбим, че не всички от тях се възползваха от дадената им възможност да се завърнат в спасителното лоно на Българската православна църква. Затова за пореден път призоваваме отделилите се да сторят това.
Светият Синод заявява непоколебимата си воля да не допусне намеса от страна на международни или национални институции в полза на неканонични действия и амбиции. Винаги ще отстояваме и няма да допуснем никакъв натиск срещу Православието и Светата ни Църква, да ерозира единството на Църквата и нашата вяра и упование в Господа Нашето Иисуса Христа. Ще използваме целия международен авторитет на БПЦ и ще се обърнем към всички сестри Православни църкви за подкрепа. Никакъв съд с никакво решение по света не може да направи отделилите се от единството на Вселенското православие – канонична Православна църква, а единствено тяхното покаяние и завръщане в лоното на Майката църква.
Българският Патриарх не разреши, когато през 90-те години бяха незаконно отнемани църковни имоти с помощта на държавата, тя да бъде съдена в Страсбург с думите: „Българската православна църква не може да съди своя народ”.
Призоваваме българските власти да проявят висока държавническа и национална отговорност в защита на единството на Българската православна църква, включително като се преценят необходимите стъпки за обжалване на посоченото, решение!
Обръщаме се към христолюбивия български народ с молитвено благопожелание да устоим заедно на тези изпитания, за да пребъде Българската православна църква - вековен крепител на устоите на българската нация.

За магизма в Църквата

презвитера Александра Карамихалева,
Църковен вестник

Влизате в храма и виждате жена, която стои в идеалния център, в подкуполното пространство, с вдигнати ръце и вперен в купола поглед. Какво прави тя? Моли се екзалтирано? - не, “зарежда се”! Някой й е казал, че точно под купола “енергията” е най-силна, дори е чела, че това е установено с научни измервания.

Ако сте по-наблюдателен, ще забележите доста сложна система, по която повечето влизащи в храма палят свещи и се покланят пред иконите: една свещ тук, другата – там, третата на свещника в ляво… Броят на свещите и мястото на поставянето им е точно определен, поклоните, редът, движенията… всичко е като странен ритуал без никакво място за импровизации. Да не дава Господ нещо да се обърка: свещта им да угасне, да се изкриви, някой да им се изпречи на пътя…!


Ще видите други християни да правят някакви странни въртеливи движения по богослужебните одежди на преминаващите покрай тях духовници, подобни на движенията, с които опипват иконите. Какво правят? Молят се? И те се “зареждат”.


Същата причудлива вяра ще заведе тези богомолци и на други “силноенергийни места”: запустяло езическо капище, извор, скала, старо дърво… за да се зареждат и там.


С какво се зареждат, що за енергия е това и защо им е? Ако ги попитате, едва ли ще чуете отговори като: за очистване от греховете, за спасение, за възсъединяване с Бога , лично обожение, освещаване на човешкото ми естество…


Отговорът най-вероятно ще е: за здраве и успех.


За жалост мнозина от пристъпващите в храма имат същото отношение и към тайнствата на Църквата. Кръщават се, венчават се, изповядват се и се причастяват - за здраве и успех. И светената вода, и иконите, и върбовите клонки, и ореховата шума, и причастието – всичко е за “добра енергия”, за здраве и успех. Придава се изключително значение на броя, реда, количеството, мястото… Всичко това говори за неразбиране за това как действа Божията благодат, кое е важното и кое – второстепенно в живота на християнина.
Болшинството от българите, които днес заявяват себе си като православни християни, не познават истините на вярата си. Те макар и кръстени, са си останали невъцърковени, и прибягват до “услугите” на Църквата само при изключителни случаи. Техните представи за православната вяра са изградени под влиянието на електронните медии и популярната преса и представляват странна смесица от фолклор, народни традиции и откъслечни познания за окултизма, плод на личните им “духовни търсения”. Тези, изпаднали в трудна житейска ситуация хора, обикновено идват в храма напътени от “една много вярваща жена” или “една жена, която не е врачка, но много познава”. Тя им е казала точно в колко и в кои храмове трябва да отидат, колко свещи трябва да запалят, пред иконата на кой светец какъв дар да оставят, какви молитви да им прочете свещеникът и колко пъти… Водени от нуждата, тези хора идват в храма и се стараят да изпълнят стриктно всичко, което им е заръчано, та чудото да стане.


За жалост, в усърдието си да не объркат нещо, тези хора не влизат в храма като в дома на своя любящ Баща, а като в приемна зала със сложен непонятен протокол. Обикновено, ако на такъв човек свещеникът обясни, че всъщност е нужно съвсем малко: да откриеш чистосърдечно пред Бога затруднението си, да Му се довериш, думите на свещенослужителя се приемат с недоверие – прекалено просто им се струва, за да има нещо общо с религията или пък прекалено сложно, поради объркващата си неопределеност…


Църквата има своите традиции, определени порядки, към които дадена църковна общност се придържа, но те в никакъв случай не са с абсолютен характер и не са догматически-задължителни. Тези традиции нямат пряко отношение към спасението ни, следват се без дълбока вътрешна убеденост и основание, а просто защото “така се прави”, “така правят другите”, “така са правили дедите ни”…

Поради слабо познаване на духа на Православието и неспособност да се отличи същността от външното, духа от формата, главното от второстепенното, много християни се объркват, като виждат различни обичаи в различните църковни общности. Ще ги чуете да казват например: “Питам в еди какъв си случай мога ли да ходя на гробищата, може ли да се яде това или да се върши онова в този и този ден, а един свещеник ми казва едно, друг – друго. Един свещеник прави така, а друг – така – на кого да вярваш?” Подобно разминаване в практиката, макар и да е без каквото и да е съществено значение за спасението, кара такива неукрепнали и не познаващи вярата си християни да не вярват на никой свещеник. Освен на някоя “много вярваща жена”, която винаги знае точно какво, как и кога трябва да се направи. Около всеки храм има такива “много вярващи жени”, които по-добре от свещеника знаят кое как се прави.


Към благодатта и към сакралния живот в Църквата, отношението на много от редовните енориаши и на повечето влизащи инцидентно в храма, е магическо. За разлика от истинската вяра, която указва как човек да промени себе си и своя живот, за да пребъдва в съгласие и единение с Бога, за магическото съзнание важно е кое как трябва да се направи, за да получиш желаното. За магизма целите винаги са земни: здраве, материално благополучие, успех в личен и професионален план, отмъщение…, а постигането им не зависи от духовно-нравственото състояние, силата на вярата, чистотата на сърцето или етичността на желаното и Божията воля, а от външната форма, от правилното извършване на необходимите действия, от обреда.


В подобно разбиране за сакралния живот на църквата се корени прекомерното значение, което отдават християните на това: свещеникът добре ли е наръсил тях и предмета, който освещава, малка или голяма частица от Тялото Христово им е дал при причастяването, спазен ли е прецизно редът в храма и при обреда, колко и какви храни трябва да се приготвят, колко свещи трябва да се поставят, как да се нарекат, как да се запалят, кога трябва да се прекръстиш, кога трябва да се поклониш, да се изправиш… по време на службата…


Ако се допитате до редовните богомолци в храма, ще се изумите какво огромно количество от правила и важни неща има, за които нищо не си чувал по време на богословското си образоване.


Според православното разбиране Бог е Личност, разумна и любяща, а не несъзнателна сила, която можем да направляваме със система от сакрални действия и заклинания. Бог е наш Отец, милее и се грижи за нас и за Него е по-важно всяко движение на сърцето ни, от движенията на ръцете, устата и тялото ни. А благодатта Божия осенява призоваващото я с чиста вяра сърце, независимо къде и в каква поза сме застанали. Не само от самото напръскване, от веществото се освещаваме ние и вещите ни, а главно от Божията снизхождаща благодат и нашата воля да осветим целия си живот, всичко, сами себе си и целия си живот на Христа Бога да отдадем.


“Външната страна на църковния живот има смисъл и принася полза само когато тя се съединява с изпълнението на евангелските заповеди и с покаяние, когато подпомага себепознанието, смирението, осъзнаването на неспособността ни да станем християни без Божията помощ” (проф. Осипов).


Езическата вяра в амулетите, в предмети заредени с някаква сила, която предпазва човека от зло се прокрадва у християните като вяра в магическото действие на осветените предмети. Чантите, портмонетата и домовете на нашите християни са пълни с памучета, докоснати до мощи на светци и икони, парцалчета от ризи, иконки, кръстчета, опаковчици с пръст от свети места, листенца, клончета, шишенца и цели туби с вода от аязма от всички краища на света, елей, броенички…


Макар православието да поощрява почитта към светините и благоговейното отношение към тях поради разбирането че Господ ги е осветил, трябва да е ясно, че всички тези предмети не освещават и пазят от зло сами по себе си, автоматично.


Християнството е Христоцентрично. Всичко в него трябва да води към Христа Бога. Ако даден предмет спира вниманието ни върху самия себе си, а не отвежда човешкия дух към Христа, то той колкото и да е свещен, се превръща в идол, във фетиш. Ако светините не насочват вниманието ни към Онзи, Който освещава, към Онзи, за Когото казваме “Само Ти си Свет, само Ти си Господ!” (вж. Литургията), ако не издигат сърцето ни “нагоре” към Господа и не ни карат постоянно да дерзаем да бъдем свети, както Господ Наш е Свет, то празна е вярата ни (вж. Лев. 11:44; 1Петр. 1:16).


Влиянието на езичеството с неговите отделни тясноспециализирани божества прозира и в отношението ни към светиите, когато към един светец се обръщаме при пътуване, към друг при загубена вещ, към трети при главоболие. Пред една икона отслужваме молебен за раждане, пред друга, при алкохолна зависимост, пред трета - при безплодие… Всъщност Господ е дал на всички светии еднаква власт да приемат молитвите ни. Можем при всички обстоятелства да се обръщаме към когото и да е от светиите, уверени в тяхното застъпничество за нас и нашите нужди пред Божия престол. Не иконата ни помага при едни или други обстоятелства, а Христос по молитвата на светията и по вярата ни.


В крайна сметка нито благочестието само по себе си, нито поръчването на треби, приношенията, жертвите, нито поклонението пред светините, посещението на далечни параклиси и аязма и скъпоструващи поклонения в чужбина в търсене на чудеса ще ни ползват, ако пропускаме да забележим и съпреживеем най-голямото чудо, което се случва на всяка Литургия в енорийския ни храм. Стриктното спазване на правилата няма да ни помогне, ако не отворим широко вратите на сърцето си пред Господа, ако не дерзаем да се осветят ума ни, чувствата ни, плътта ни – целите да се проникнем от Христовото присъствие и да станем причастници на Божието битие. Ако „сами себе си и целия си живот на Христа Бога не отдадем” (вж. Литургията). | Църковен вестник, бр. 16, 2008 г.

Йеромонах Никанор: Плащаме греховете си с финансовия крах

Христо Мишков е бил финансов анализатор, брокер, търгувал е на Уолстрийт

19.09.2008

Йеромонах Никанор (Христо Мишков) е роден през 1975 г. в София. Завършил е Международни икономически отношения, работил е в едно от най-големите инвестиционни дружества "Карол", търгувал е акции на Уолстрийт, бил е финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа на NASDAQ в София.

На монашество се отдава в Черногорския манастир "Св. св. безсребърници Козма и Дамян" край брезнишкото село Гигинци.

- Йеромонах Никанор, какво е духовното измерение на световната финансова криза?

- Хората са повярвали и живеят със съзнанието, че раят е тук и сега. Докато са още млади, те искат да получат всичко от съвременната цивилизация - удобство, разкош, лукс... Масово теглят кредити, с които да живеят днес и да изплащат в бъдеще, а банките нямат нищо против да им ги дават.

- Алчност ли е това?

- Не само алчност. Това е загуба на смисъла на живота след смъртта, разчовечване. Приравняваме се не към животни, а към предмети. Ставаме част от икономиката, като петрола, целулозата и стоманата, като чиповете и компютрите. Превръщаме се в стока. Скоро ще започнат да ни слагат номера.

Трагичното е, че доброволно се съгласяваме с това. И тая ни стръв, тая жажда тук, на Земята, да получим всичко, понеже раят е някъде далеч, води до масови фалити и банкрути. А тези, които успеят да спечелят, Господ ги вразумява с болести и страдания от друг характер.

- Плащаме си за това, че сме превърнали парите във фетиш?

- На финансовия пазар царят два гряха, които непрекъснато си оспорват мястото в сърцата на хората. Единият е сребролюбието, другият е страхът - да не загубиш парите. Хората всецяло са се отдали на трупането на пари и външно благополучие. За тях не е важно колко струват като човеци, какво вътрешно достойнство имат. Интересуват се само да изглеждат като другите по телевизията, да карат скъпи коли, да имат хубави къщи...

- Какво всъщност се случи с финансовите пазари?

- Настоящата криза беше очаквана, тя дори се забави твърде много. Защото повече от 13 години положението с недвижимите имоти и пазара на ипотечни облигации изобщо не е розово. Задлъжнялостта на американската икономика и на американските домакинства отдавна е надхвърлила всякакви разумни граници и рамки.

- Как човек може да се опази от капана на кредитната задлъжнялост?

- Кредитната задлъжнялост е следствие на желанието на хората в настоящия момент да потребяват своето бъдещо благосъстояние, т.е. човек използва сега средства, които очаква, че ще има след време. Той чертае планове и има някакви свои очаквания за икономически просперитет и колкото по-големи са те, толкова повече кредити взема днес.

Реално обаче невинаги хората са наясно как и откъде ще дойде този просперитет. Има два начина да изкараме повече - или да работим по-дълго, или за времето, което работим, да постигаме по-висок резултат. Много хора и в България обаче са свикнали да взимат, без да са го заслужили.

Банките могат много по-добре от един човек да направят сметка каква е перспективата за движението на лихвения процент в следващата и в следващите 10 години, защото имат нужната експертна мощ и информация.

- Доколко познаването на финансовия пазар е полезно за един монах?

- Строго погледнато, никак не е полезно. Монахът си гледа духовния живот и спасението на душата. В случая обаче, когато повечето манастири в България, в Русия и в съседна Румъния се възстановяват, хубаво е човек да е запознат с правилата на финансовите пазари.

- Не мога да не ви попитам и за големия научен експеримент в Женева. Ще скара ли търсенето на божията частица учени и религия?

- Това, което прави ЦЕРН, е нормален опит да се опознае материалният свят. Тези търсения няма да скарат богослови и физици, така както полимеризацията не може да скара химиците и езиковедите.

Това, което физиците са решили да търсят и са нарекли Божия частица, изглежда е поредната предстояща да бъде открита микрочастица. Едно много, много малко късче от необятната вселена, за която човечеството знае все още твърде, твърде малко.

Не бива названието "божия" да ни заблуждава; Бог по определение е свръхсъщностен и недостижим. Има един-единствен начин Бог да бъде докоснат, "хванат". Бог се оставя да бъде докоснат от тези, които са достойни за това, както е казано: "Блажений чистий сердцем яко тии Бога узрят" - "Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога". Бог присъства в пълнота в тялото и кръвта на богочовека Иисус Христос, когото всеки вярващ може да приеме чрез светото тайнство евхаристия. В Божиите очи и в очите на ангелите хората, които се опитват да го намерят в реактор или в невидима частица, изглеждат нелепо с опита си да достигнат Недосегаемия.





"Стандарт"

Алчността ни разчовечва

Източник: Сайта на Църногорския монастир "Св.св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски"

Бившият финансов брокер йеромонах Никанор избра спасението на човешката душа пред управлението на парите

Руми Борисова

Монах коментира световната финансова криза, предизвикана от фалита на американските банки. В това няма нищо необичайно, защото духовникът е бивш финансов брокер, управлявал огромни парични потоци на световните финансови пазари. В един момент от живота си сегашният йеромонах Никанор от братството на манастира "Св. св. Козма и Дамян" край брезнишкото село Гигинци решава да прекрати кариерата си на финансист и да отдаде живота си на Бога. За фалита на американската банка "Лемън Брадърс" и последвалите събития във финансовата сфера в целия свят той говори с разбирането на специалист, но и с думи човешки. Според него в срива на световните пазари има и духовна причина. Алчността разчовечва хората, казва духовникът. Според него на финансовия пазар царят два греха, които непрекъснато си оспорват мястото в сърцата на хората. Единият е алчност, сребролюбие, другият е страхът, който е най-големият смъртен грях, защото тези които се страхуват по трудно устояват на изкушенията.

Сега йеромонах Никанор, наред със следването на ежедневното си монашеско правило, заедно с игумена на манастира архимандрит Евгений, се е отдал на възстановяването на западналата света обител. Познанията му за управлението на парите се оказват безспорно полезни за богоугодното дело.

Често го питат как и защо е избрал спасението на човешката душа пред управлението на парите. "В Светото писание се казва, че човек не може да служи на двама господари, към единия ще се привърже, другия ще намрази. Любовта към Бога, към духовното в мене надделя над интереса и привързаността към професията" - обяснява отец Никанор.

Йеромонах Никанор: Алчността ни разчовечва

- Фалитът на американската банка "Лемън Брадърс" повлече след себе си тежки последствия и вече в цял свят се говори за финансова криза. Какъв е вашият коментар като бивш финансов брокер?

- Трябва да се има предвид, че това, което виждаме да се случва с финансовите пазари по новините е само върха на айсберга. Ние си мислим, че нещо е довело до друго, а не виждаме отдолу и зад кулите много по-сложните процеси и всъщност съвсем други причини довеждат до някакво следствие. Първо се случва фалит на една банка , после се срива борса, след това се обявява, че на някого не му излизат инвестициите и ние си мислим ,че едното води до другото и третото. А най често има друга причина, която остава скрита.

- Трябва ли да се плашат хората от тези процеси?

- Хората не бива да си правят изводи, че нещата на финансовия пазар са толкова прости. Тези процеси са доста отдавна. Затова някои анализатори са се изказали вече, че не са изненадани. То няма как и да си изненадан . Още докато аз практикувах ние смятахме, че ще дойде кризата. Тя даже твърде много се забави. Повече от 13 години положението с недвижимите имоти и пазарът на ипотечни облигации никак не е розово. Задлъжнялостта на американската икономика и на американските домакинства отдавна е надхвърлила всякакви нормални граници и рамки.

- Обяснете моля, какво значи кредитна задлъжнялост? Какво се крие зад този процес?

- Това означава че човек в момента потребява своето бъдещо благосъстояние,т. е. ти очакваш, че след време ще имаш определени приходи, някакво ниво на благосъстояние, средства, които искаш сега да използваш - докато си още млад, както обичат да казват хората. А колко може да се потребява - колкото очакваме да печелим в някакъв бъдещ период.
Колкото повече днес взимаме на кредит, това означава, че толкова повече имаме очаквания от бъдещия ни икономически просперитет.
Това означава, че трябва да сме наясно на какво се дължи той и откъде ние взимаме парите си. Не като много хора в България, които са свикнали да взимат, без да са го заслужили. Повечето хора знаят, че каквото с ума си и с ръцете си изкарат, това е. Има два начина да изкараме повече - или работим повече като време или за времето, което работим, независимо каква работа-интелектуалана или физическа, да постигаме по-висок резултат.

- Но как е започнал този процес?

- В това голямо кредиране е заложено очакването за голям технологичен поврат, пробив в технологиите и производителността, които обаче ги няма. Ние сме мислили, че всеки един от нас ще бъде в състояние да си изработи голяма хубава къща във Флорида или на Хаваите - ако мислим от гледна точка на американците. Обаче 10 години след като е купена къщата се оказва, че доходите, заплата все още не е надхвърлила очакваното ниво. Така става невъзможно да се плаща, това което вече е потребено. От друга страна нещата се влошават и защото това са пазари, свободна икономика.

- На какво се дължи тази голяма заблуда?

- Ние всички мислим, че в бъдещето ще сме по-богати и се юрваме да купуваме. А пазарът е пазар. Увеличеното търсене винаги качва цената, защото предлагането, особено в този сектор отговаря поне с година закъснение. Ако сега трима искаме да си купиме къща, тя тепърва трябва да се проектира и построи и има отстояние във времето. А ако има готова къща , тя се продава на този, който плаща най- много. Това и в България ни е добре познато - цените на имотите се раздуват като балон, но балон, който се пука. Когато всички, които са искали да си купят, вече са купили, тогава няма какво да подържа цената на пазара. От друга страна идва моментът, когато много домакинства не могат да си покрият разходите по ипотеките , затова и заради падналия долар се наложи да се корегират лихвени проценти. Това веднага влияе върху плащанията на домакинствата, защото банките не постъпват почтено.
Банките могат много по-добре от един човек да направят сметка каква е перспективата за движението на лихвения процент в следващата и в следващите 10 години, защото имат нужната експертна мощ и информация.
Но банките не искат да отпускат на хората заеми с фиксирана лихва.
Избягват това нещо, защото ще им се наложи да носят лихвения риск.
Предпочитат да го прехвърлят на домакинството и се оказва, че хората са договорили ипотеки при едни лихвени проценти, а те после се покачват и в един момент хората не могат да плащат.

- Тогава какво се налага да се направи?

- Стандартната практика и процедура, когато не можеш да платиш е банката да стъпи във владение на твоя имот защото вземането ти е станало ликвидно. Тя е притисната от банковите регулаторни механизми, нужни да подържат съответен финансов баланс, който включва и резерв за лоши кредити като обем спрямо общата сума на активите и пасивите. Излиза на свободния пазар и продава, но няма кой да купува, защото всички са си купили. Цените падат и всички обезпечения се обезценяват. Може и само един случай да повлече цените надолу. Целият актив, на който банката е разчитала като обезпечение намалява стойността си примерно наполовина и се налага банката да привлича пари за компенсации.

- Как това познание е полезно за един монах?

- Строго погледнато никак не е полезно. Монахът си гледа духовния живот и спасението на душата. Монасите, бидейки хора занимаващи се с молитва натрупват само нетленен капитал и това е в обществена полза. В случая обаче, когато повечето манастири в България, във Велика и Голяма Русия и в съседна Румъния се възстановяват, хубаво е човек да е запознат с правилата на финансовите пазари, за да може по-лесно и по-леко да търси начини за финансирането на строителството. Ние, монасите нямаме друг начин освен да търсим помощта на тези, които реално могат да помогнат.

- Дали кризата във финансовата система не е резултат от това, че хората превърнаха парите във фетиш?

- На финансовия пазар царят два гряха, които непрекъснато си оспорват мястото в сърцата на хората. Единият е алчност, сребролюбие, другият е страхът, който също е смъртен грях. В "Откровението" Господ е казал, че за страхливите няма място в Царството небесно, защото няма да устоят пред изкушенията.Когато човек има страх Божи не го е страх от нищо освен да не обиди Бога. А няма ли страх Божи, той има страх от всичко - от най-малката микроба и бацил и страх за парите. В сърцата на хората има една непрекъсната борба. Искат да вземат повече и тогава пазарите нарастват, акциите поскъпват. Или пък се плашат, че ще загубят това, което имат и тогава продават, притеснени за парите си.
Хората всецяло са се отдали на трупането на пари и външно благополучие. Човек е принизил себе си до един придатък на икономиката и материалното. За него не е важно колко струва като човек, какво вътрешно достойнство има, което ще му помогне и когато е охулван и обиден той да не се жертва духовно и душевно, а да е спокоен. Интересува се само да изглежда като по телевизията, да кара скъпа кола, да има хубава къща, а не да надвие снобизма.

- Как вие бихте обяснили духовната причина за финансовите кризи?

- Хората са повярвали и живеят със съзнанието, че раят е тука на земята и сега в този живот. Докато са още млади те искат да получат всичко, което може да им осигури съвременната цивилизация като удобство, като разкош и лукс и то ако може за всички. От там е и това масово теглене на кредити, които да се изплащат в бъдещето. А банките нямат нищо против да ги дават.

- Алчност ли е това?

- Разбира се, но това не е само алчност. Това е загуба на смисъла на живота след смъртта. Това е разчовечване. Това е пълна подмяна на смисъла на човешкия живот и приравняването му не към животно, а към предмет. Ние ставаме част от икономиката, като петрола, като целулозата и стоманата, като чиповете и компютрите. Така и хората стават една от стоките. Скоро ще започнат да ни слагат номера и баркодове. И това ще го видим след някоя година. Ние доброволно се съгласяваме с това нещо. И тая ни стръв, тая жажда тук на Земята да получим, понеже рая е някъде там, води до неизменното осъзнаване или фалит и банкрут на част от тези, които се стремят към това. А тези които останат и успеят в тези мании, защото все пак някой успява да спечели, там пък Господ го вразумява с болести и страдания от друг характер. И ние разбираме, че Земята е отдел плачевний - място за плач и покаяние, а там трябва да бъде радостта и там да се стремиме към доброто.

Св. Афанасий Великий, еп. Александрийски

"Както лъчите на слънцето са неделими от неговата материя, така и Божият Син е роден не извън Отца, а от самия Отец."
Св. Атанасий Александрийски



Църквата е установила двукратно честване на св. Атанасий Велики: в деня на смъртта му - 2 май, и на 18 януари съвместно със св. Кирил Александрийски, заради изключителната заслуга на двамата антиохийски светители в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.

Тропар, глас трети

Стълб си бил на Православието, като си утвърдил Църквата на Божествените догмати, свещеноначалниче Атанасие,
защото, като си проповядвал проповядвайки Сина Единосъщен на Отца, си посрамил Ария.
Отче преподобни, Христа Бога моли да дарува нам велика милост.

Кондак
Като си засял православното учение, си изтръгнал тръните на лъжливите догмати
и семето на вярата си умножил с изливание от Духа – затова те възпяваме, отче Атанасие.

Кратко животоописание

Св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски – икона в храм Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".

В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.

Св. Атанасий Александрийски (св. Атанасий Велики)На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.

Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.

През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).

В каквото вярвате – това ще получите

http://www.pravoslavie.bg/content/view/10519/68/

О свети угодниче Божий, свещеномъчениче Киприяне, бързи помощниче и молитвениче за всички, които прибягват към тебе! Приеми от нас недостойните това хваление; изпроси от Господа Бога подкрепа в немощите, утешение в скърбите и всичко, което е полезно за нашия живот; възнеси към Господ твоята благомощна молитва, да ни предпази от греховни падения, да ни научи на истинско покаяние, да ни избави от дяволския плен и от всякакви действия на нечистите духове и да укроти, тези които ни обиждат. Бъди ни крепък защитник от всички видими и невидими врагове; дай ни търпение в изкушенията и в часа на смъртта ни предпази от мъчителите на въздушните митарства, та водени от теб, да достигнем Горния Йерусалим и да се сподобим в Небесното Царство заедно с всички светии да славим и възпяваме пресветото име на Отца и Сина и Светия Дух во веки веков. Амин.
Молитва към свещеномъченик Киприян

Вярата без знание бързо се превръща в суеверие, т. е. в някаква странна смес от псевдорелигиозни възгледи, където има място и за ангелите, и за бесовете, и даже за Господ Бог, но отсъства разбирането за покаяние, борбата с греховете, промяната на начина на живот. (Впрочем, някои целители изпращат своите пациенти в църквата, като им предписват „направи шест сеанса с изповед”. Ето ти! Нито е много, нито е малко – „шест сеанса”, а после ти казват да живееш както искаш).

Суеверно мислещият човек усеща себе си така, сякаш се намира в центъра на всемирната борба между доброто и злото; сякаш неговото лично благополучие зависи от това, доколко успешно той ще съумее да се защити от злите сили. Така разбирането за Божията воля, за Божия Промисъл и Неговото допущение са напълно чужди на суеверието.

Суеверният не знае и не иска да знае, че скърбите и страданията, по Божие допущение, са могъщо възпитателно средство, благодарение на което човек става способен да осъзнае своята немощ, да почувства необходимост от Божията помощ, да се покае и да промени своя живот. Независимо от това, по какъв начин тези скърби ни посещават: чрез болест или загуба на близък, или в резултат на нещастен случай или чрез врачуването на магьосници.

Да, връзката със сатанинските сили под вида на магиите, врачуването и баенето съществува от древни времена, и да се отрича е все едно да отричаш съществуването на самия княз на тъмнината – дявола. Но тяхното негативно влияние върху нас е възможно само по Божие допущение и винаги има изцяло конкретна цел – укрепване на човека във вярата и осъзнаване, че само Бог е нашият единствен Застъпник.

Църковното вероучение ни насочва към борба със силите на злото, а суеверието не вярва в действеността на тази борба. Както и в самата сила на доброто. Това е неверие.

Бог е премъдър и милосърден, дяволът е хитър и коварен. Да, много предсказания се сбъдват, гаданията се осъществяват. Но Господ ни е предупредил: „Нека ви бъде според вярата ви”. В каквото вярвате, това ще ви води на вашия жизнен път. Това е очевидно. Господ ежедневно и ежечасно изпитва силата на нашата вяра в живота, в делата и постъпките, чрез нашата реакция в събитията, които ни се случват и около нас.

Ако вярата бъде сведена до суеверие, то Господ често допуска да се изпълнят тези предсказания, а гледачките чрез магиите и баенето да извършат своето действие, за да се вразуми маловереца, да му се отворят духовните очи за греховете му, страстите и пороците, да се очисти от лошите неща. Там е бедата, че суеверният не иска да осъзнае това, напротив греховният начин на живот напълно го устройва и той не иска да го променя. Затова и в него възниква лукавата мисъл: „Това са ми го направили”.

Освен това, суеверният мисли, че ако чрез едно тайно действие в неговия живот са навлезли беди и скърби, то с други отделни действия всичко ще бъде поставено на място и занапред ще заживее, продължавайки по същия греховен начин, т.е. ще се опита да намери „контра-заговор”.

Тук е необходимо да обърнем внимание на тези, които разпространяват суеверията в нашата страна. Процента на неграмотните старици в тази работа е много малък. Ново поколение служители на сатаната „се трудят” на тази нива, които подтикват народа към духовната пропаст. Това е на всички известната армия от врачки, магове, екстрасенси, парапсихолози, целители, астролози, предсказвачи, гадатели, прорицатели, лъжемесии и лъжепророци, хипнотизатори и нумеролози, сектанти и просто сатанисти.

Списъкът на самозванците може да продължи, но няма гаранция, че днес няма да чуем за нови. С какви ли не „чудеса” се опитват тези слуги на тъмнината да подкрепят своите пълномощия! Изцеления пред изумените тълпи, предсказване на бъдещето, решение на семейните конфликти, любовни затруднения и други подобни.
Използват всякакви методи за да внушат доверие! Тук е и лъжата, че имат благословението на свещениците или дори на православните архиереи. (Защо никой не е получил благословение от будистки лама, от католически свещеник или от равин от синагога? Очевидно всички гледачки считат себе си за чеда на Православната Църква). От тук и иконки, кръстчета и молитви. И самите целители понякога имат наистина църковен вид.

Защо го правят? За да объркат хората. Първо, се създава илюзия за сътрудничество на гледачката с Църквата, второ – внушава се мисълта, че тя е подвластна на добрите, светлите сили и трето – постига се най-главната цел на сатанистите: потъпкване и оскверняване на светините.

Множество статии и книги, разобличаващи тайните замисли на безбожния сатанински фронт, вече са написани, множество доводи и потвърждения от Свещеното Писание привеждат техните автори за пагубността на подобна връзка с дявола.

Но няма да сгреша, ако кажа, че най-потресаващото потвърждение за сатанинската същност на всички гледачки и екстрасенси получаваме ние свещениците, всеки път, когато към нас се обръщат жертви, „излекували се” при тях, или такива, които просто са общували с магическите сили. Техният вид е жалък и колко е страшно последствието от такова „лечение”, те често попадат в психиатрични клиники. Зрителни и слухови халюцинации, страх, мания за величие или за преследване превръщат тези хора в подобие на човека. Животът им е непоносим.

Божествената вяра изисква човешката воля да се подчини на Божията. „Да бъде Твоята воля”, - четем в молитвата „Отче наш”. Вярата в екстрасенса му позволява да зароби нашата свободна воля с помощта на тайни магически действия, в резултат човек губи свободната си воля.По този начин тъмните сили получават достъп до душата на жертвата на суеверията.

Даже Бог – Творецът и Подателят на живота не нарушава свободата на нашата воля. „Ето стоя и хлопам”, казва Той и влиза само в откритото, чистото, вярващото сърце. Сатаната е готов да общува с всякакви човешки злини във всякакъв вид. Врачките отдават своята душа в ръцете на дявола и още тук в този живот стават чеда на погибелта и проклятието. А магическа сила получават, ако дадат обет да погубят и други хора.

Точно затова са толкова хитри и изострени средствата и методите на магическото въздействие. Точно затова гледачките спекулират с болестите и скърбите на нещастните хора, като разчитат, че те ще поискат да се излекуват при каквито и да е условия, само да е по-бързо (а покаянието е дълъг и продължителен процес).

Маскирайки се, магьосниците често говорят, че има черна магия, а казват че те правят само бяла. На практика за християнина е ясно, че магията е една – дяволска и в тъмната област няма никакви цветови различия. Екстрасенсите се опитват да убедят всички, че тежките последствия от екстрасензориката (загуба на разсъдъка, душевно разстройство, депресии и много други) – това е резултат от неквалифицирани действия на любители. Ето ние, казват, сме професионални, ние сме учили. Даже се създава някакъв ореол на научност, на магьосничеството се придават научни термини: парапсихология, дианетика, телепатия, астрология...

Страшното явление на служението на дявола става всекидневие. Гледачките излизат по радиото, по телевизията. Други се хвалят, че са потомствени врачки, от деди и прадеди. Печата се огромна литература, реклама, има училища за магьосници и екстрасенси. Само това обстоятелство говори само за себе си.

Използват се привидно невинните и безобидни грехове на суеверието, вярата в гадания и други подобни, врагът на човешкия род продължава своето разрушително шествие. Много кратка е тази връзка между вярата в черна котка, да чукнеш на дърво, урочасването и прякото служение на сатаната.

Православната Църква предупреждава: Общението и лечението при екстрасенси, лечители, гадатели е вредно за вашето здраве.

По повод на повсеместното разпространение на окултизма архимандрит Кирил (Павлов) в една от своите проповеди казва, че още не е имало такова време, когато хората открито ще се обръщат към силите на злото и е невъзможно да се предположи как ще свърши всичко това.

Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.(Марк. 13:22). | www.romanov-murman.narod.ru

Листовка на православния клуб при неделното училище към Киевската Духовна Академия и Семинария (Свето-Успенска Киево-Печорска Лавра)
Превод: свещ. Георги Десподов, Веселина Десподова

НОВИ СЛУХОВЕ ЗА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ НА СЪДА В СТРАСБУРГ ПО КАЗУЗА „ИНОКЕНТИЙ”

http://www.sveta-nedelia.org/ocms/opencms/tm/nowini/bg/2009-01-13.html

Вторник, 13 Януари 2009

Източник: 24 часа (* Оригинално заглавие: „Колко евро ще гушне до 10 дни Инокентий от държавата”)

Съдът в Страсбург ще осъди държавата да заплати между 400 и 600 млн. евро заради намесата й в решаването на църковния разкол у нас. Тази новина се върти от седмици насам. Какви пари обаче и за какво прегрешение трябва да брои държавата, ще стане ясно на 22 януари, когато съдът за правата на човека в Страсбург оповести решението си по съответните жалби 412/03 и 35677/04 от хората на Инокентий, заявиха от пресцентъра на правосъдното министерство. Шепата останали разколници, побрани в една каравана на мястото на бившия мавзолей, се

надяват да ударят най-печелившата сделка от 20 години насам

Присъда - и морална, и парична, със сигурност ще има, за да се даде урок, че църковната автономия е неподвластна нито на държавата, нито на политическите борби в нея. Европейският съд за правата на човека не е вземал предвид начинът, по който този т.нар. алтернативен синод превзе и сложи ръка на около 250 храма в страната. За него прегрешението на държавата е, че след като е върнала имотите на църквата, не е разрешила на Инокентий да заведе съдебно дело срещу действията на прокуратурата. Глобата за това обаче в никакъв случай няма да бъде в колосалния размер от стотици милиони евро, както се тиражира, смятат от ведомството на Миглена Тачева. Юристи прогнозират, че

глобата ще е около половин милион,

което си е пак шамар за държавата, че вкара църквата в политически игри.
“Инокентий би тъпана, че ще им върнат религиозните храмове, а всъщност не става дума за това, а за глоби заради процедурни нарушения. Не може една страна от ЕС да бъде осъдена за това, че прилага собственото си законодателство”, контрират юристи от Св. синод.
Българската православна църква не е страна в спора, както не е и Дирекцията по вероизповеданията. Но като страна, подписала конвенцията за религиозните свободи сме длъжни да изпълним решенията от Страсбург, независимо дали са препоръчителни или ултимативни”, заяви временно оглавяващият Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов.
Казусът отново вкара в полезрението т.нар наместник-председател на онази полузабравена група бивши духовници, които наричаха себе си “алтернативен синод” - 45-годишният Инокентий, познат от фирмените регистри със светското име Иван Стоянов Петров.
Той бе алтернативата на компрометираното от Христофор Събев начинание за обновлението на църквата в прехода.
Скоро след първоначалния устрем за строеж на храмове, за непрестанно служение “по селца и паланки” Иван Петров се оказва управител на фондация “Св. Мина”, а също член на съвета на директорите на съвсем недуховната по предмет на дейност “Агромитропол” ДЗЗД и съдружник в “Арена турс”. За по-силната фигура в разкола обаче е смятан Камен Бараков, иначе собственик на рекламна фирма “Алфа”, външнотърговската “Еврокредо”, търговската фирма “Октопус”, “Вин-вест” и пр, показва справка в “Дакси”.

Вярата, идеята за обновление в Църквата или чисто търговските интереси

крепяха т.нар. алтернативен синод 12 години? Връщането на храмовете на БПЦ доведе до разлъка между Иван Петров и Камен Бараков. Това личи и от разговор на съдържателя на окупираната свещоливница Тодор Караделев с Бараков: “Камене, нема ли мангизи, без мене!”
Разкаялият се Ангел Ангелов, бивш главен счетоводител на митрополит Инокентий от октомври 1994 до юли 2004 г., пише: “Митрополит Инокентий, който първоначално живееше под наем на 10-ия етаж в един блок в жк Младост 1А, си построи при заплата от Св. Синод 600 лв. мезонет в престижния квартал Лозенец и къща край морето, в град Созопол. Те заедно с Христо Йорданов Латинов, който стана при нас отговорник за имотите, смениха през 2000 г. наемателите, които редовно си плащаха наемите, и сложиха нови, които уж щели да ни бъдат верни и предани. Но същите, щом през пролетта на 2001 г. цар Симеон II спечели изборите, постепенно започнаха да спират плащанията. Така митрополията ни се лиши от приходи

и дори да не ни бяха закрили, щяхме да останем без средства и да фалираме

Впрочем г-н Латинов при заплата от 300 лв, също си е построил къща в Созопол близо до тази на митрополит Инокентий, както и триетажна къща в курорта Говедарци.”
Днес едни обвиняват Инокентий, че е пропилял възможността да регистрира отделно изповедание. Според други обаче е постъпил умно, защото регистрацията им като “друго вероизповедание” би отнело възможността да загубят имотите, за които претендират в Страсбург. Отношението им към имотите се вижда след възвръщането на столичния храм “Св. Параскева”. От криптата й липсват хиляди томове богослужебна литература. А от потъналите в мръсотия олтари падат тотофишовете.
“Той, митрополит Инокентий - пише покаялият се счетоводител на Инокентий - се прояви като бездарен ръководител и безхаберен. А сега такива като него, Латинов и още 5-6 човека, които излязоха много по-богати, отколкото преди съществуването на т. нар. алтернативен синод, се оправдават , че държавата ни била унищожила, като не признават искрено своето неуспешно управление. Това можеше да не се случи, ако някои хора си бяха на място, вместо да ходят на лов и да се занимават с бизнес в пет и повече бордове.”


Страсбург е пред скандал да се произнесе по жалба на мним Свети Синод

Едно от най-сериозните заблуждения, свързани с отразяването на жалбата на групата около Инокентий пред съда в Страсбург, се състои в това, че съдът не решава религиозен спор, нито взема страна по въпроса за легитимността на БПЦ или разколниците. Съдът се произнася по въпроса за това дали държавата в лицето на собственото си правораздаване е спазила процедурите и установения у нас законов ред.
Всяка интерпретация на съдебния спор, чрез която съдебното решение уж ще принуди неправославния данъкоплатец да плаща за единството на Църквата, е напълно неоснователна и спекулативна. Глобите, които могат да бъдат наложени, ще засягат единствено обявяването за неоснователни претенциите на разколниците пред българското правораздаване. Но в българския съд съотношението на православни, мюсюлмани и атеисти е същото като сред народа в цялост или поне близко. Така че данъкоплатецът не плаща драмата на разкола, а преценката на европейските юристи за законосъобразността на действията на нашия съд! Разликата е огромна. Това се доказва от текста на решението на Европейския съд от 22 май 2007 г.
За разколниците това беше обаче възможност да съберат отново личния състав на онези команди, които всъщност завладяха оплакваните имоти със сила и криминални действия. За времето на разрушителната си дейност разколът завладя с взлом, побой и малтретиране на църковни служители сградите на Светия синод, Софийската духовна семинария, а с “нежния рекет” на политиците от тогавашното СДС столичните храмове “Св. София”, “Света Параскева”, “Св. св. Кирил и Методий”, “Св. пророк Илия”, “Успение Богородично”, “Преображение Господне”, Роженския манастир край Мелник и още около 250 църкви в страната.
Европейският съд за правата на човека не може да иска регистрацията на две организации с едно и също име, които, естествено, ще имат основания да искат да управляват едни и същи имоти. Това би било нарушение на основно положение в правото. Друг е въпросът доколко е легитимна жалба пред Европейския съд от организация, която неправомерно е нарекла себе си “Свети синод на Българската православна църква”. Така че съдът в Страсбург е изправен пред нечувания скандал да се произнесе по жалба на несъществуваща организация. Иначе ще трябва да се ангажира извън правомощията си да се произнесе по каноничността на Светия Синод и групата на ръкоположените от него, възведени в духовенство, но отцепили се религиозни спекуланти. Това евромагистратите със сигурност няма да направят, най-малко защото ще нарушат правата на православните в България. Ако някой в Страсбург упорства в желанието си да осъди България за прилагане на собственото си законодателство, ще трябва да обясни незаконосъобразното си решение да сметне жалбоподателите за Св. синод на БПЦ, с което фактически се произнася и по въпроса за спора с правото на БПЦ да представлява православието. Каква ще е тогава следващата стъпка - да се обърнем за помощ към ООН ли?

Молитвите на светците означават много повече за света, отколкото цялата литература.

ЗА ЧЕТЕНЕТО
Интервю на Мария Атанасова
Теодора Димова: Няма да участвам в гласуването
25.11.2008

Една от малцината по-млади български писатели, прескочили „балканския праг” на популярност; автор на пиесите “Без кожа”, “Кучката”, “Любовници”, “Змийско мляко”, “Невинните” и др., поставени в различни театри в страната и чужбина, и на романите “Емине”, “Майките” и “Адриана”, преведени на няколко езика. През 2006 романът й “Майките” получи Голямата награда за източноевропейска литература на КултурКонтакт, Австрия, и Wieser Verlag.

Вярно ли е, че до 27-годишна възраст късахте всичко, което пишехте, но накрая се предадохте – каква беше тази съпротива, инстинкт за самосъхранение, някакъв страх?
- Сега си мисля – много правилно не съм искала да се захващам с този път. Много правилно съм се съпротивлявала така яростно на писането – инстинкт, инстинкт за самосъхранение. За да бъдеш писател се изисква силен характер и воля – ако ги нямаш, историите, които пишеш, ще минават през теб като валяк и в крайна сметка ще те унищожат. А тогава не знаех дали притежавам тези характер и воля.

Казвате, че „писането не само че не е безобидно, а е много опасно занимание, с което е трудно да се справиш” – защо, какво преживяване е писането, създаването на истории и герои, каква е природата на тази страст и може ли тя да бъде разказана, описана с думи?
- Много пъти съм се опитвала да го описвам, особено при срещи с читатели, защото това като че ли е най-интересното – някаква тяга, след която вървиш, тя те кара да пишеш, ти само я захранваш с материал, само изпълняваш нейните указания, само не трябва да бъдеш ленив, само не трябва да се укриваш. Ако тази тяга я няма по време на писането, в готовия вече продукт липсата й е чудовищна и тази липса отблъсква читателя, защото е осезаема и грозна.

Когато се опитвате да опишете състоянието на писане, обикновено го изразявате като „разраняване”, „възпаление до крайност” на чувствата, на личността – не се страхувате да говорите за това, но защо все пак човек се подлага доброволно на подобно изпитание?
- Разсмивате ме истински! Разсмивате ме, защото това е въпросът, който непрекъснато си задавам – човек би могъл да преживее живота си толкова по-безгрижно и спокойно! Но това е свързано, очевидно, с пътя, съдбата, изпитанията, през които трябва да преминеш на тази земя. Нямам друго обяснение за тази иначе пълна нелогичност.

Някои от читателите в „Голямото четене” формулират страстта си към книгата като „моят друг живот”, „моят истински живот”, или като „единственият ми живот” – а как писателят, Вие, формулирате тази страст?
- Писането и четенето са двете страни, според мен, на една и също монета – недостиг, недостатъчност, непълнота на живот. Ако бяхме малко по-съвършени, малко по-себедостатъчни същества, нямаше да имаме нужда нито да четем, нито да пишем. Както светците. И някак съм сигурна, че техните молитви означават много повече за света, отколкото цялата литература.

Занимава Ви всичко, което се намира извън и след границите на биологичното човешко съществуване – какво има там? Рани, несигурност, страх, болка, отчаяние, вина, тъмнина?

- Да, всичко това, което казвате, и чувството за Христос. Но това е много дълбок въпрос, много съкровен, трудно ми е да говоря.

Българската национална телевизия започна кампанията „Голямото четене”, за да защити и популяризира книгата и четенето като жизнена необходимост и висша ценност на човешката цивилизация – вярвате ли в ползата от това начинание и гласувате ли заедно с останалите десетки хиляди българи за любимия си роман?
- Разбира се, че поздравявам БНТ за тази кампания, правена с финес, вкус и чувство за мярка. Смятам дори, че тя е нещо безпрецедентно на фона на ужасите по националните телевизии. Сигурна съм, че дори няколко човека да заговорят повече за “Железният светилник”, вместо за Румен Петков - ще е постигнала целта си. А както прочетох – човеците не са няколко, а над 50 000. И това ни изпълва с оптимизъм!

Понеже всичките Ви интервюта започват с представянето Ви като дъщеря на Димитър Димов, реших да избегна тази тема в нашия разговор, но ето че накрая не устоях на изкушението да Ви попитам: ако българските читатели изберат роман на Димитър Димов – ще изпитате ли малко ревност?
- Не, каква ревност! Та аз съм влюбена в неговите романи – “Поручик Бенц”, “Осъдени души”, “Тютюн”. Но след дълго мислене реших, че няма да участвам в гласуването. Според неговите правила, това би било недопустимо – точно защото съм негова дъщеря.

Интервюто с оригинално заглавие "Теодора Димова: Няма да участвам в гласуването" е копирано от сайта на БНТ с адрес:
http://chetene.bnt.bg/bg/interview/view/5

Изображението е копирано от адрес:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MTY5ODsyNw==