Какво Бог иска от нас като християни във връзка с тази почит и грижа към починалите? Християнската вяра в задгробния живот и почитта към мъртвите се основават на учението на Господ Иисус Христос и най-вече на славното Неговото Възкресение, заради което вярваме и във всеобщото възкресение на мъртвите в определения от Бога ден. Затова и богоречивият апостол Павел, в своето послание до християните в Солун, като ги уверява, че думите му са „чрез слово Господне”, а не някакви негови лични, им описва така бъдещото всеобщо възкресение: Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем. Прочее, утешавайте се един други с тия думи.(1 Сол.4:13-18)
Християнското учение определя земния живот на човека като подготовка и път към Небесното отечество. Тялото на човека е храм на Светия Дух и съсъд на безсмъртна душа. Смъртта е само временна раздяла на душата с тялото – състояние, в което всички починали ще дочакат Възкресението. При погребението тялото се връща в земята, от която е взето. Но подобно на зърното, което, попаднало в земята наесен, дочаква пролетта, за да даде живот на цял нов клас, така и човешкото тленно тяло положено в земята, ще дочака Пришествието на Възкръсналия Христос, за да се облече в нетление и да получи вечен живот.
Да, трудно ни е да приемем нещо невиждано от нас - мъртвите да възкръснат! Не по-малко трудно е било това и за християните от град Коринт, заради което са заслужили и упрек от св. ап. Павел и който упрек ние чуваме на всяка панихида: „Братя, ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? (1 Кор.15:12) Но нали именно вярата спасява? Нали вяра в Бога и в Неговото Всемогъщество иска Бог от нас? Затова, възлюбени, когато решим да потърсим Божествените истини ще трябва да проявим не само склонност към знание, но в голяма степен и доверие към тях, когато ни се преподават в Църквата. Само така ще ги възприемем и със сърцето си. Защото само с разума не е възможно да се разберат истините на вярата; тя се основава на доверието ни в Спасителя, в думите на светите апостоли и праведници, чрез които е говорил Сам Бог.
Както вече се спомена, фундаментална истина на християнската ни вяра и учение е Възкресението Христово. Всички ние, които сме приели тази вяра чрез Светото Кръщение и които се наричаме православни християни, за нас не би трябвало да има съмнение в евангелското свидетелство за това изключително събитие. Защото "ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него" (1Сол. 4:14). И още: "Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра" (1Кор. 15:14). За важността на вярата във Възкресението и задгробния живот като неотменима част на християнското учение, говори и фактът, че в Символа на вярата (325-381г.) за това са определени специални текстове - членовете 11 и 12: "Чакам възкресение на мъртвите, и живот в бъдещия век."
Това изключително събитие е предречено не само в новозаветните текстове. Бог промислително ни е обещал възкресението и чрез старозаветните пророци: например чрез светия пророк Иезекиил, чието видение е описано в глава 37 на неговата книга - съставна част на Стария завет. Пророкът вижда поле, изцяло осеяно с човешки кости. На въпроса на Господ Бог, дали ще оживеят тези кости, Иезекиил отговаря, че само Той Самият знае това. Тогава Господ се обръща към пророка с думите: "Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух - и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, - и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ" (Иезек.37:5-6). В пророческото видение Божието слово се изпълва на дело и човешките останки оживяват. Това пророчество красноречиво показва, че именно под въздействието на Божието всемогъщество, телата на починалите ще се съединят с душите си, и така ще оживеят.
Но ако все пак не ни достига вяра, за да приемем това, да извикаме на помощ разума…Колко неща около нас, наглед мъртви, оживяват пред очите ни! Погледнете как през пролетта всичко се възражда за нов живот. И колко разпръснати наглед неща се събират отново в дивна организация. Като си помислим, можем ли да посочим някъде около нас в Божието творение пример на истински хаос?! Интересен е следният случай с Исак Нютон. В разговор със свои гости, той засегнал темата за възкресението на мъртвите. Някои изразили съмнение, че това изобщо е възможно. "Кой и как ще събере пръснатия прах от умрелите тела, за да направи нови тела за душите?" - питали те. Започнали препирни. Нютон мълчаливо взел шепа железни стърготини, смесил ги с пясък и попитал : "Кой от вас може да отдели железните стърготини от тази смес? "При настъпилото всеобщо недоумение ученият взел един магнит и разбъркал с него сместа. Скоро по магнита се прилепили всички железни частици. "Онзи, Който е дал силата на този магнит, нима не може да извърши нещо по-велико върху нашите души, та когато дойде времето, те да се облекат в предишните, но обновени вече тела при възкресението?"
Какво, обаче, ще стане с хората, които доживеят до Второто пришествие на Христос? Св. апостол Павел, комуто Бог е дал да види бъдещия свят, описва така тяхната съдба: "Всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим" (1Кор.15:51 - 52). Това предричане означава, че всички хора, които са живи във времето на всеобщото възкресение, ще станат безсмъртни; техните тленни тела ще се изменят в нетленни, каквито ще бъдат и телата на възкръсналите покойници.
Тогава не само хората, но и целият ни познат и видим свят ще се измени от тленен в нетленен, както свидетелствува св.ап. Петър: „А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, (2Петр.3:7-15).
Какво, обаче, се случва с душите на покойниците и в какво положение се намират те до възкресяването им? Нито душите на грешниците в ада, нито душите на праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие веднага след смъртта си. Тогава те само предвкусват бъдещия си вечен живот. А какъв ще бъде той, ще се реши едва след възкресението на телата. Това е така, защото човек се състои от тяло и душа, и в неговите дела - добри или лоши - участвуват и тялото, и душата. Затова възмездието се отнася и до двете, и праведният Божий съд е отреден за времето след възкресението и на телата. В църковното предание са съхранени много случаи за избавление на грешници от ада по молитвите на живите. Затова светата Църква е определила молитви и обреди и за починалите. В тях духовниците, които са призвани от Бога да бъдат посредници между Него и хората, изричат и извършват всички символни и мистични думи и действия. Чрез тях може да се измоли Божията милост и прошка за душата на починалия. Това става при църковните обреди: опело, панихида, трисагий и т.н. Разбира се, ние трябва да се молим за покойните и в своите частни молитви, извършвани в домовете ни, както и да даваме милостиня на бедните, защото тя извънредно много помага за облекчаване задгробната участ на починалите. Трябва, обаче, при всякакви обстоятелства да избягваме извършването на каквито и да било нехристиянски действия и обреди, за които сме чували, или са ни казвали, че "така се прави". Като кръстени в Христовата вяра, и като членове на Христовата Църква, нямаме никакво оправдание да смесваме нейната обредност с нехристиянски вярвания и действия. В противен случай можем да станем виновници за задгробната участ на нашите починали, да ги натъжим със своите суеверия. За да не става това, ще трябва да даваме своето доверие там, където трябва, и да слушаме този, който е призван да ни поучи. Когато тленното ни тяло боледува, при инженер ли отиваме, или при адвокат, или артист? Не, но веднага търсим лекаря, защото той е призван и научен да се грижи за здравето ни. Колко повече това трябва да се отнася до грижата за безсмъртната ни душа, която често пъти безотговорно поверяваме в ръцете на непризвани и неуки „лечители”.
Задушница пред Великия пост
"Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 20:38).
Тази задушница е в събота, пред Неделя Месопустна (Месни заговезни). Църквата чрез нас, своите членове, се моли за починалите свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите - в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тази пред Великия пост. На тая събота е Задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. През седмицата след тази неделя християните се подготвят за бъдещия пост, като се въздържат от месна храна. Великият пост започва от понеделник след сиропустната неделя – (Сирни заговезни).
Какво е редно и прилично да извърши християнинът в деня на Задушница?
Православната традиция изисква на този ден да посетим местата, където са погребани нашите родственици и приятели и да се помолим за спасението на техните души. Ние вярваме, че нашите починали близки продължават да живеят с душите си и че връзката между нас и тях не се прекъсва с това, че те телом са се отделили от нас.
Ако нямаме физическата възможност да сторим това (ако те са погребани в друго населено място), то най-добре е да запишем имената им в близкия православен храм, където да се споменават в Св. Божествена литургия. Залисани в житейските си грижи, ние често забравяме за нашите скъпи покойници. Не им отдаваме дължимата почит, рядко ходим на гробните им места. А дали се молим за тях? Всеки християнин трябва да знае, че тези души имат нужда от нашата обич и внимание и най-вече - от нашите молитви. На Задушница най-добре е на гроба на покойния да бъде извършена заупокойна молитва от свещеник. И да не забравяме, че приносите, които носим на гроба, не се явяват храна за починалите, от каквато те нямат нужда, а се раздават в тяхна памет. Раздавайки от нея помежду си и на бедните, ние даваме и материален принос към молитвите си, а и подавайки някому от нея, очакваме и неговата молитва, Затова е прието, когато приемаме такъв принос да речем с вяра: „Бог да прости!”
