14-годишният Георги от Владая сам научи “Отче наш” и поиска да се кръсти

Преведоха Златоустовата литургия на ромски

19 Декември, 2008 Руси Ст. Русев

Малкото ромче Георги в очакване на службата няколко месеца след кръщението си.

Българската православна църква има няколко свещеници роми, най-известният от които е отец Руси Иванов от Ново село, Пловдивско. Именно той - новоселският енорийски свещеник, е превел текста на Златоустовата света литургия на цигански език!

Ромските общности са реална сила в общоевропейски мащаб и това отдавна е отчетено от социалното и политическото инженерство на двадесети и двадесет и първи век. БПЦ няма своя програма за работа с ромите. Такава, доколкото е известно, не е заявена и от нито една от другите поместни православни църкви. Причината не е в липсата на отношение към ромите... Според православното разбиране в храма влиза този, който има вяра.

Ромът Никола Минев бе ревностен православен християнин приживе

Прозелитизмът, провеждан от протестантите, тоест - агресивното проповядване и увличане в религиозна практика, е осъдено. Това се казва в документ на всеправославната конференция проведена в Солун през 1998 г. Няма човек, който да не знае какво учи християнството, да не е чувал името на Исус Христос. Няма човек, който да не знае, че в православната черква се извършва богослужение, по време на което се извършват тайнства - кръщение, венчание... Въпрос на избор е този, който има вяра в Бога да влезе в храма, а

ако не разбира нещо - да попита свещеника.

Семейството на Георги, на преден план неговият брат близнак.

Ето например какъв е случаят с малкия Георги. Той е на 14 години. Семейството му се е заселило в опразнената постройка на бившето военно окръжие на Владая съвсем близо до гробищата. А православният храм на Владая, „Св. апостол и евангелист Иоан Богослов", като повечето причудливости на населените с шопи села, се намира насред гробищата. По тази причина тук рядко се случват венчания. Хората за три поколения са позабравили вярата на дедите си и се предават на суеверие, което ще рече - празноверие. Изключение правят малцината „църковни" владайци, които се опитват да помагат на енорийския свещеник отец Георги Георгиев.

Отец Георги на служба в енорийския храм.

Този филолог и богослов с чувствителен тракийски характер бавно, търпеливо и упорито се адаптира към директния в общуването витошки шоп, който не обича церемониите и по правило е подозрителен към всеки ентусиазъм.

Циганчето Георги обаче има съвсем различно вътрешно устройство. То седи пред черквата месеци наред, запомня всичко и изведнъж, без никой да очаква това от него, казва на глас молитвата от църковното календарче - Отче наш! След това заявява на отец Георги, че иска да се кръсти. За да изпита твърдостта на желанието му, енорийският свещеник отлага кръщенето. Малко преди деня на свети Георги казва на момчето: На Гергьовден можеш да се кръстиш.

Но трябва да си с чисти дрехи!

И ето какво: Георги си е изпрал дрехите от предишния ден, а вечерта преди празника отива на баня в Княжево. На празника стои упорито и чака да свърши службата. Не се натрапва, не се държи като брат си, който по детски и по племенния навик хитрува и е любопитен за всичко. На този ден и циганчето Георги, и енорийският свещеник имат имен ден. Отецът има гости - дошли са негови приятели от града. Един от тях - Краси Ринков, дошъл с жена си, ще стане кръстник на Георги...

След като се извършва тайнството, в рамките на месец-два се забелязва, че момчето се е променило в отношението си към труда, печалбата, отговорността. То иска да работи, само да се издържа.

Ромчето не хитрува, не тарикатства, не се опитва да се нагажда и трудно приема липсаmта на уважение. „Иска да става свещеник", казва отец Георги.

Какво отличава православните роми от техните събратя?

Моите наблюдения от православните роми в една енория, която се намира в чертите на широкия център на София, са почти възторжени. Енорията е здрава и многолюдна. Ромите участват активно и пълноценно в енорийския живот, даряват на църквата, изповядват се и причастяват децата си. Един от тези хора - Никола Минев, беше строителен работник и един ден донесе подвижна стълба и материали да поправи постамента на кръста високо на черковния покрив. Казвам „беше", защото този достоен човек си замина - почина от инфаркт.

Все пак православните роми не са тези, които дават общия облик на тази общност. Не е тайна, че за техните проблеми се сещат, когато идват избори и ромските гласове стават оборотна стока. Не е тайна и че определени кръгове системно настройват роми срещу българи и обратно. В лоното на православната църква това няма как да се случи, тъй като за Бог няма националности. В края на светата литургия всички се причестяваме от едната чаша и по тайнствен начин ставаме едно в тялото Христово.

Това, че православната църква не търси активно ромите, е напълно разбираемо - този, който търси Бога, ще го намери, както това се случи с циганчето Георги от Владая.

.

Банго Васил и Бали Ефенди

Когато се говори за вероизповеданията, популярни между ромите, обикновено се акцентира на атрактивната смес между езичество, християнство и ислям, която се свързва с най-известния ромски религиозен празник - Банго Васил. Споменава се всичко, което се знае за митичната фигура на Банго Васил. На второ място е култът към Бали Ефенди, известен сред някои ромски общности като Али Баба, някогашният османски управител на София от средата на XVI век, който бил покровител на християните и страшилище за мюсюлманските „ереси”.

.

Ватиканът загрижен за "новото поколение номади"

Ватиканът все по-открито заявява интереса си към пръснатите по света ромски общности с различен етнически състав. През септември 2006 г. във Фрайзинг, Германия, се проведе „Шестият Световен конгрес за пасторална дейност сред циганите", който имаше за тема „Младите цигани в църквата и обществото". На 11 декември тази година пък в Рим се откри двудневна „научна среща на националните директори за пасторална дейност сред циганите, организирана от Папския съвет за пасторална дейност сред мигрантите и странстващите". Какво откроява ромските общества в Европа и с какво те предизвикват толкова активния интерес на римо-католизицма? Според едно проучване, което се смята за базисно, ромските общности - роми, синти (от които произлиза етнонимът „цигани"), мануш, кале, йениш, романишал, канжария, рудари - са 36 милиона в днешна Европа. Население, което в по-голямата си част поддържа традиционния си начин на живот, е важен политически ресурс. Религиозната държава в Рим очевидно вижда колко е важно в една Европа без граници да има влияние сред ромите. Септемврийският конгрес в Германия имаше за задача да обсъди възможностите за „формиране на новото поколение номади". Първият „Конгрес за циганите" (както Ватиканът го нарича) се е състоял обаче още когато за проекта „Европа без граници" са знаели само малцината посветени в това мащабно начинание - през 1964 година. Особено внимание се отделя на възпитаването и образоването на кадри, които да са подготвени да извършват богослужение сред ромите. Миналата година се е състояла „първата Международна среща за свещеници, дякони и духовници от цигански произход" в която участие са взели 40 представители.

.

ПРОТЕСТАНТСКИТЕ МИСИОНЕРИ ГИ УЧАТ НА СЕБЕУВАЖЕНИЕ

В последните две десетилетия ромите отчасти обърнаха гръб на традиционните си вярвания. Все по-често те се определят като християни, като под това се разбира протестанти. Протестантските мисионери с готовност влизат в ромските махали и много по-добре от нас - вековните съжители с ромите, знаят, че това са всъщност най-малко седем различни групи, които се различават, понякога твърде много по манталитет, произход и дори език. Колко много се учудихме, че новото административно образувание в Косово призна за отделни етноси три различни групи, които за нас са просто „цигани" или „роми". Протестантските деноминации са отделни една от друга общини и успешно решават проблема с гражданското осъзнаване на ромите в едно общество, което си поставя коренно различни задачи от всяко предходно. У ромите протестанти има нещо много различно от необхванатите от евангелските „църкви" техни съплеменници - те имат самочувствието на равноправни граждани.

в. "Монитор", 20.12.2008г.