РАЗМИСЛИ ЗА ЦЪРКОВНИЯ НАСТОЯТЕЛ

автор: Велизар Пейков http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=353 Идват избори. Предизборни платформи. Дискусии и дебати. Телевизионни дандании, караници и бъркотии. И всичко това - под знака на мамона. Да, такива са светските избори - на света, на обществото, в което живем... Но за изборите на 11 ноември, лето 2012-то, за които искам да говорим, мирни и тихи, бяха на „малкото стадо". Те преминаха почти незабележимо за общественото мнозинство. Това бяха изборите за църковни настоятели. Длъжност ПОЧТЕНА и НЕПЛАТЕНА. Дело духовно, Божие... Нашата енория е селска. Защото така се води Владая, не квартал, а село край голяма София. Впрочем то хич не е малко, нарежда се в десятката на най-големите села в България. Само че в църквата ни, хората, присъстващи на службите, се броят понякога на пръстите на едната ръка. Но не за това сега ми е думата. За трети пореден път участвам в изборите за църковен настоятел. И какво се случваше досега? Първите избори. Те протекоха непосредствено след разкола. В изборния ден надойдоха хора, регистрирали се за гласоподаватели. Лидери на разните му там политически партии и партийки с привържениците си, пенсионерски дружинки, националисти и местни родолюбци, всички те - гледащи те подозрително. Нали сме им превзели с полиция храма (храмът в с. Владая бе окупиран от разколници, не правещи разлика между Църква, политика и държава, б.р.). Още малко и ще ни набият. Навъсени шопи, от каменарско потекло, дялали някога от витошки камък софийските павета. Иначе са честни хора, но си държат упорито да е тяхното... За вторите избори нещата се поуспокоиха. Пак надойдоха всякакви хора, които не си и зървал да влизат в храма или ако влезнат в него, то е само до свещника, да запалят по свещичка и да се „врътнат бързо и изчезнат" (признак за непросветена, суеверна, суетна вяра, б.р.). Един от тези избиратели ми каза гордо, че е атеист. Питам го, какво прави тогава тука. Е, не можел да не дойде, пенсионерски активист е. Друг пък сподели, че си вярва в Бога и си се моли как си той знае, насаме в гората, на полето, но без общението с разните му там попове. Тука са и нашите хора, църковниците. Леля П. - готвачката на курбаните, с наборките си, все отбрани труженички, на които винаги сипва от гъстото на курбана. И всички тези хора са кръстени, български граждани, имащи право да гласуват. Всеки със своите виждания и претенции. Стискат листчета с някакви си там имена и шушу-мушу, водят си по тяхному разяснителна работа. Едни недоволни от попа, други от неуредиците в гробището, някои - ей-така дошли на избори „заради спорта", както се казва. Трети, за калабалък и подкрепа. Но я да подкачиш някой от тях за туй, в което вярва, ще скочи и искри ще засвяткат от очите му: „Аз, момче, си спазвам традицийте, ти знаеш ли, че баща ми на тази черква камъните е дялал някога...". И така, какво да правиш - „ГЛАС НАРОДЕН, ГЛАС БОЖИ", последното няма да го срещнеш никъде из Писанията, то си е чисто народен термин. Е, щом боголюбивият народ си го е наложил, така е. Избрахме си и ние църковни настоятели, максимума - шест на брой. После половината от тях, подобно на повечето от избирателите им, в църквата няма да ги видиш да стъпят. А в храма пак си остават редовните двама или трима, и свещеникът сред тях... Като цяло от мероприятието „изминали избори" всички са доволни. И председателят на църковното настоятелство, свещеникът също, нали по-малко навъсени хора ще му висят на главата. Е, понякога трябва да ходи да си търси настоятелите за някое и друго подписче под документацията, но това да му е кусурът. Да си мисионер в такава ситуация е неблагодарна работа... Така беше досега. Затова в навечерието на предстоящите избори си задавам следния въпрос: ПАК ЛИ ЩЕ СИ Я КАРАМЕ ПО СТАРОМУ? Гледам по изтърканите стасидии в старите църкви още висят тук-таме табелки с имена. Това са на някогашни хора-християни от енорията, допринесли с нещо за храма си. Дарители, настоятели, благоукрасители. Този направил това, оня оново. Всички те се поменават на всяка литургия и тъй ще бъде до Страшния съд. На някои от тях имената са изписани в притвора, на други под стенописите или в двора на оброчния кръст: „Дарение от братя... Спомни си, Господи, за мене в царствие Твое". Четеш, гледаш и ти става някак си тъжно. Та нали „Христос е същият вчера, днес и утре". Какво означава това, че ние, хората от днешния ден, не сме същите. Верово само не сме същите като нашите деди. От вярата и храма е тръгвало някога всичко. Попът, кметът и даскалът са управлявали селото. И затова и нравствената висота на хората е била друга, понеже много от тях са живели по Бога. „Я стига си си дрънкал носталгични бабини деветини" - ще изроптае някой. Сега живеем в друго общество. Модерно, съвременно, лишено от отживелици и предразсъдъци. Учените откриват божествени частици. Достатъчно е да сме християни. И възниква спонтанно въпросът: КАКВО Е ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА? Основното изискване и за избиратели и за църковни настоятели е да са православни християни. Мнозина ще кажат: „Кръстен съм". По статистика при последното преброяване 76 % от българите се самоопределят като източно-православни. Но колко от тях са вярвящи. „Църквата е Тяло Христово", „Стълб и крепило на истината", казва св. ап. Павел. И това е най-краткото определение за вярата. А пътят от свещника (докъдето стигат повечето от днешните християни) до Тялото Христово е тесен. Той минава през тайнствата Изповед и Евхаристия. Този тесен път се нарича въцърковяване и криволичи между сърцето на човека и свободната му воля, атакувана постоянно от разума. Вярата е в сърцето, Божествената частица е в сърцето и „Вие сте храм на живия Бог и обиталище на Светия Дух" (2Кор. 6:16). Вярата е духовната бран, спирачката на грехове ни. Вярата е път на подвизаване и постоянна борба. Тя се води само по духовен път с молитва - диханието за душата. А Божествената храна това е Тялото и Кръвта Христови. Сам Христос го е казал: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, ще бъде жив вовеки, и каквото поискате с вяра ще ви се даде". Задачата на Църквата е спасението на човешката душа. Ех, мнозина интелектуални богослови, професори и телевизионери, подвизаващи се на държавна заплатка, ще се усмихнат на тези познати истини, и ще кажат: „какви ги приказва тоя; по-кротко, не си дорасъл да поучаваш. Я погледни нагоре - там владиците ни такива са, онакива". И вместо да си извадят гредата от собственото око и да се борят против поднебесните духове на злобата, пак ще искат да ръфат плът и да пият владишка кръв. ЦЪРКОВНИЯТ НАСТОЯТЕЛ, Се казва в чл.142 от Устава на БПЦ трябва, освен да е кръстен, и да е запознат с основните истини на вярата. Излагат се и правомощията му в чл.154, които са класифицирани в няколко направления, включващи основно обновлението на храма, строеж на нови църкви и параклиси, грижи за църковните имоти, следене на църковния бюджет, социална и благотворителна дейност. Но когато живеем във време лукаво и обществото ни е в нравствен и духовен колапс, може би най-важната задача на църковните настоятелства е ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА и култура - и належащата нужда тя да започне отдолу, от енорийско ниво. В чл. 154 /24/ от Устава се казва: „Църковният настоятел оказва морално и материално съдействие на свещениците при храма в тяхната просветна дейност..." Навремето Църквата (в лицето на свещеника), кметът и даскалът са движили нещата в населеното място. Те са били двигателите в нравственото и духовно възпитание на хората. Помислете само: ще си позволи ли тогава ученик да се гаври с портрета на св. цар Борис, или някой нещастник да хвърли камък срещу икона, да осквернява храм с рапърски песнопения, да драска по стените на църквите или да обикаля край училището като рикащ лъв, за да зариби с дрога някой от ония малките. В съседното село преди седмици почина от свръх доза момиче на седемнадесет години. Свещеникът я опява в шарения ковчег, сълзи и ридания наоколо. Питат се всички, кой е виновен, къде е семейството, училището. Семейството за нас, християните, е малката църква. А там, където липсва тази малка църква се възпитава в себелюбие и гордост: „Защо този има, аз нямам?". „Видиш ли, тука ще падат пари"- прищевките на плътта са постоянни в умовете и разговорите между хората. Гордост, суета, лъскавина и духовна празнота в „подивяло лозе". И никой не иска да знае, че Божийте дарования се заработват с усилие и така без устоите на вярата, родителите сами подклаждат престъпното самосъзнание сред децата си. УЧИЛИЩЕТО НИ На него трябва да се обърне особено внимание. То е светско, държавно, а държавата е изцяло отделена от Църквата. От образователното министерство спускат учебни планове за придобиване на съвременни знания, всички са свързани с религиозна индиферентност (безразличие) и същевременно твърдят, че възпитават НРАВСТВЕНО младото поколение. Леле-мале, на такова нравствено светско възпитание дяволът сигурно ще му пише седмица! Та то е подвластно на всичките сатанински примки в света. Телевизии, вестници, Биг-брадъри, суета, чалгология и празнословие. Пълна лудница. Което е и крайната цел на врагът човешки. Светият Синод на църквата ни, въпреки неимоверните си усилия в последно време, не можа да пробие бронята на Министерство на образованието за въвеждането на редовен предмет „Вероучение", който да събуди духовната бран в детското сърце и така зрънцето на вярата да попадне на благодатна почва. НАЛАГА СЕ ЦЪРКВАТА ДА СИ ПОМОГНЕ САМА Господ в кошара не вкарва. Където има усилия и желание, Той праща Божията Си благодат и нещата видимо вървят. Защото всичко е от Бога, всичко е по Бога и за Бога. Сега остава Църквата чрез енорийте си по места да се грижи за духовното възпитание. Църквата възпитава в НРАВСТВЕНО И ДУХОВНО ЗНАНИЕ, което е подвластно на Евангелското учение. Така се дава „способност да се различават духовете" (1 Кор. 12:10). Всичко това трябва да се заложи в сърцето на децата ни в неделното училице. И тогава зрънцето на вярата ще попадне на благодатна почва и няма да се заглуши от плевелите в света. Това зрънце трябва да започние да дава плод и сред възрастните и родителите чрез повсеместна катехизация. Тогава ще се завърне и Блудният син в бащината къща. В чл. 154 за църковния настоятел се казва: „Застъпва се пред компетентните органи за..." Това означава, че хората, които трябва да са в църковното настоятелство, освен да са запознати с основните принципи на вярата, трябва и да са „читави". Може и да не са големи теолози, но да имат желание да работят на Божията нива, да мисионерстват. А това ще рече да са дейни, да ходят и да се трудят за църковните дела. Когато има воля да се работи за Божиите дела, то и Бог ще ги приобщава все повече и повече към вярата и ще ги научи какво да правят. Нали знаете, казано е: „Неведоми са пътищата Божии..." и „ Бог не гледа ни на ръст, нито на красота, нито на лице, а на сърце..." * * * Сега в много населени места кметовете и някои от учителите са включени в църковни настоятелства.Те са контактите със светските институции, един вид - връзките с обществеността. И ако и свещенослужителят- председател на църковното настоятелство е на мястото си, то Господ ще допусне да станат наистина чудеса в енорията. Това е някогашната тройка - поп, кмет и даскал. На места, където съществува взаимодействие между Църквата и държавата, нещата там вървят добре. Болно ми става, когато гледам как в много училища започват при откриването на учебната година си с тържество, а църковен водосвет - няма. Свещеник казва: „не са ме поканили". Директорката се оправдава - не било задължително, няма от Министерството такива инструкции. Инструкции няма, а по телевизията гледаме как всяко правителствено мероприятие започва с водосвет. Този „обряд" - водосветът за някои хора е само част от мероприятието им, за по-тържествена показност, затова и викат свещеник. Но дори и да е така, то Бог невидимо изсипва благодатта Си чрез тайнството. Тези неща бездуховните хора не ги виждат, понеже съзнанието им е замъглено и те тичат след суетата, която за малко се появява, а после изчезва яко дим! Болно ми става и когато мина край училището и прочета на фасадата името му: „Еди-кой си номер СУ „Климент Охридски". Няма отпред „Свети". Та драги ми даскали, св. Климент Охридски е светецът - пръв учител на български език. Какво нравствено възпитание ще води училището ви, ако не започне промяна с тези незабележими за света неща. Свещеникът, ако не може да го каже, защото не го и канят, то определени хора от църковното настоятелство трябва да го натякват където трябва, нали са затова - да се застъпват. И да построим нов храм, и каквото друго богоугодно дело да сторим, няма ли Дух в него, което зависи от всички в енорията начело със свещенослужителя, то настава „мерзостно запустение". Вижте колко празни и заключени храмове има по селата - с по един клисар само да бие камбаната сутрин в определен час за събуждане на населението и за умряло... А КАМБАНИТЕ ТРЯБВА ЗВЪНЯТ И ТЪРЖЕСТВЕНО - ЗА ПРАЗНИК! Църковното настоятелство трябва да подпомага Църквата ни по места с малки, на стабилни стъпки, от енорията нагоре към епархийския събор и до свещения Събор, Светия Синод. И когато духовното състояние на народа достигне до нужното ниво, то и Господ ще ни „отпусне" да бъде преодолян наслояваният с десетилетия негативизъм към вярата ни сред обществото и да се въведе желаното „Вероучение" в училищата. На Божията нива, братя и сестри, винаги има работа, а работниците са малко. Изоставете дразгите и крамолите. Христос не е учител на раздори и караници. Хванете ралото и не се обръщайте назад. Злобата на деня е голяма и ако не направим това сега, някога ще ни се търси отговорност. Старецът Назарий казваше: „Бъдете смирени (по Бога), но не овцедушни". Велизар Пейков, Църковен настоятел в храм „Св. Йоан Богослов", с. Владая Ред.: А. Хр.

Входът Господен в Иерусалим Неделя Вайа - Връбница, Цветница

Входът Господен в Иерусалим Неделя Вайа - Връбница, Цветница Тропар на Неделя Връбница, глас 4 Съпогребали се с Тебе в кръщението, Христе Боже наш, сподобихме се чрез Твоето възкресение с вечен живот и като пеем, викаме: Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

Св. славни и всехвални апостоли Петър и Павел

Св. славни и прехвални апостоли
Петър и Павел (Петровден)

Празнуват се на 29 юни, на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел) и на 16 януари - Честни вериги на св. апостол Петър
Maт. 16:13-19





Църковни песнопения
Тропар на св. ап. Петър и Павел, отпустителен, глас 4

Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената,
молете Владиката на всички
мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост.

Вие от апостолите, които седите на първите престоли и сте учители на света,
помолете се на Владиката на всички
да дарува мир на хората и на душите ни велика милост.

Кондак, глас 2

Твърдите и боговдъхновени проповедници,
върховните изсред Твоите апостоли си приел, Господи,
в наслаждение на Твоите блага и покой,
защото техните болести и смърт си приел повече от всяко всеплодие,
Единствен Позднаващ сърцата.

Богослужебната прослава на светите апостоли Петър и Павел

Киими похвальными венцы увязем Петра и Павла,
разделенныя телесы и совокупленныя духом, Богопроповедников первостоятели?
Оваго убо яко апостолов предначальника, оваго же яко паче инех трудившася.
Сих бо воистинну достойно безсмертныя славы венцы венчает Христос Бог наш,
имеяй велию милость.
(Стихира на Великата вечерня по "Господи воззвах" от Андрей Пирски (VII в.)

Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва от древност както на 29 юни, така и на 30 юни. На вечернята се четат паримии от Първото съборно послание на св. ап. Петър. Автори на песнопенията са свв. Йоан Дамаскин, Роман Сладкопевец, Козма Маюмски, Теофан Начертани, Герман Цариградски, Софроний Йерусалимски, Андрей Критски, както и от по-късни византийски творци.

От св. Роман Сладкопевец се пеят само кондакът и икосът на утренята. Св. Йоан Дамаскин е автор на две слави (на Малката вечерня), слава на "Господи воззвах..." (на Великата вечерня), стихира (на литията); два възторжени канона - един за св. ап. Петър и един за св. ап. Павел (на утренята). Св. Софроний Йерусалимски също е писал химни за светите апостоли Петър и Павел, два от които са известни и днес.

Pravoslavieto.com




Литургийно Евангелие на празника

"А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?

Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.

Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.

Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Maт. 16:13-19).




Кратко животоописание

Петров пост - до 29 юни - навечерието на празника на свв. Павел и Петър. Леки и спасителни пости!Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата "Деяния на светите апостоли", а за апостол Петър - и в светото Евангелие.

Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел - преди обръщането си, а Петър - преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел - образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.


Свети апостол Петър

Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог.

Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.

След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.

Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година - годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт.

В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.



Свети апостол Павел

Свети апостол Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.

Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен "апостол на езичниците".

Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир "Три фонтана" край Рим).

Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.




Единството на Църквата

Из слово на блажени Августин, епископ Ипонски

Св.ап. Петър и Павел - патрони на храма "Св. ап. Петър и Павел" в Търново (стенопис)

Патроните на църквата св. ап. Петър и Павел, фото Иво ХаджимишевНа този ден Светата Църква възпоменава благоговейно страданията на светите славни и всехвални апостоли Петър и Павел. Свети Петър, най-ревностният последовател на Иисуса Христа, се удостои заради своето изповедание на Неговото Божество: "Ти си Христос, Синът на живия Бог", да чуе от Спасителя: "Блажен си ти, Симоне... Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си" (Мт. 16: 16–18).

На "този камък" (petra), сиреч на казаното от теб: "Ти си Христос, Синът на живия Бог", на това това изповедание ще създам Църквата Си. Защото "ти си Петър": от "камъка" (petra) идва името Петър (Petrus), а не от името Петър (Petrus) се нарича "камъкът" (petra), по същия начин, както от Христа идва името християнин, а не от християнина – Христос.

Искате ли да знаете какъв е този "камък" (petra), на чието име апостол Петър (Petrus) е наречен тъй? - Чуйте апостол Павел: "Не искам, братя, да не знаете - казва Христовият апостол, - че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос" (1 Кор. 10: 1 – 4). Ето от кой "Камък" идва името Петър!

Нашият Господ Иисус Христос в последните дни на земния Си живот, в дните на Своето служение на човешкия род, избра от средите на Своите ученици дванадесет апостоли, които да проповядват Словото Божие. Сред тях апостол Петър бе удостоен да заеме първо място заради своята пламенна ревност (Мат. 10:2) и да бъде като представително лице за цялата Църква. Затова тъкмо на него бе казано след като изповяда Сина Божи: "... ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Мат. 16:19). Но тези "ключове" и правото да "свързва и развързва" получи не един отделен човек, а Едната Вселенска Църква.

А че действително цялата Църкваа, а не само една личност, получи това право, се вижда от друго място от Свещеното Писание, където Господ казва същото на всички Свои апостоли: "И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго" (Йоан 20:22), - и след това: "Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18). И тъй, Църквата свързва, Църквата развързва; Църквата, основана на крайъгълния Камък - Самия Иисус Христос (Еф. 2:20), е тази, която свързва и развързва. Да благоговеят, прочее, и sвързаните, и развързаните. Раазвързаните - за да не паднат отново в старите си окови; вързаните, за да не останат завинаги в това състояние. Защото "в оковите на своя грях е той", казва премъдрият Соломон (Притч. 5: 22); а освобождение не можем да получим никъде, освен в Светата Църква.

И след Своето Възкресение Господ поръчва на апостол Павел да пасе духовното Му стадо; не защото единствено на Петър е предоставена грижата за стадото Христово, но Христос се обръща главно към Петър, защото той бил първият сред апостолите и бил като представител на Църквата. При това, обръщайки се в този случай само към Петър като към първовърховен апостол, Христос подчертава с това единството на Църквата.

"Симоне Йонин, - казва Господ на Петър, - обичаш ли Ме?". И Апостолът отговаря: "Тъй, Господи! Ти знаеш, че Те обичам"; и втори път Господ го пита по същия начин, и вторият път Петър отговаря същото; запитан обаче за трети път, той вижда, че не му вярват, и се натъжава. Но как може да не му вярва Онзи, Който познава сърцето му? И затова този път Петър отговаря: "Господи! Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам". Иисус му казва и трите пъти: "Паси овците Ми" (Ин. 21: 15–17).

Освен това трикратното запитване на Спасителя и трикратното изповедание на Петър имат и още една цел, добротворна за Апостола. Онзи, на когото бяха дадени "ключовете на Царството" и правото да "връзва и да развързва", сам върза себе си три пъти със страх и малодушие (Мт. 26: 69–75), и Господ също три пъти го развърза с питането Си и с изповяданата от него три пъти крепка любов. А заръката да пасат стадото Христово е дадена на всички Апостоли и техните приемници.

"Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо - казва апостол Павел на църковните презвитери, - сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв" (Деян. 20: 28); също и апостол Петър на старейшините: "Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно и богоугодно, не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото; и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата" (1 Пет. 5: 2–4).

Забележете, че Христос казва на Петър: "Паси овците Ми" - но не казва: "Паси овците си". Паси, добрий рабе, овците Господни! "Нима се е разделил Христос? Нима Павел се е разпнал за вас? или в името на Павел сте се кръстили?" (1Кор. 1:13). "Паси овците Ми". Защото "лютите вълци грабители, лъжеучителите и наемниците, които не щадят стадото" (Мт. 7: 15; Деян. 20: 29; 2 Пет. 2: 1; Ин. 10: 12), грабейки чуждото стадо и превръщайки плячката си сякаш в своя собственост, мислят, че пасат своето си стадо. Не такива обаче са добрите пастири, Божиите пастири. "Добрият пастир дава живота си за овците" (Ин. 10: 11), които са му връчени от Самия Пастиреначалник (1 Пет. 5: 4). И апостол Петър, верен на своето призвание, даде живота си за словесното стадо Христово, запечатвайки апостолството си с мъченическа смърт, славена днес по целия свят.



И апостол Павел, бидейки преди това Савел, станал от хищен вълк кротко агне; преди бил враг на Църквата, след това е апостол, преди това бил нейн гонител, а после проповедник. Получил от първосвещениците властта да изпраща всички християни в окови на смърт, той вече беше на път, "дишайки заплахи и убийство срещу учениците на Господа" (Деян. 9:1), жадуваше кръв, но - "Живеещият на небето ще му се посмее" (Пс. 2:4).

Когато той, "гонейки и мъчейки" по този начин "Църквата Божия" (1 Кор. 15: 9; Деян. 8:3), наближи Дамаск, Господ го призова от Небето: "Савле, Савле, защо Ме гониш?" - "Аз съм и тук, Аз съм и там - казва сякаш с това Господ, - Аз съм навсякъде: тук е главата Ми, там е тялото Ми". Няма защо да се учудваме на това; самите ние сме членове на Тялото Христово. "Савле, Савле, защо ме гониш; мъчно е за теб да риташ срещу ръжен" (Деян. 9: 4,5). Тогава Савел "в трепет и ужас", извика: "Кой си Ти, Господи?" "Аз съм Иисус - отговори му Господ, - Когото ти гониш". И Савел внезапно се променя: "Какво ще ми заповядаш да сторя?" - пита той. И чува Глас: "Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш" (9: 5, 6).

Тук Господ изпраща Анания: "Стани и иди" при човек "на име Савел", и го кръсти, "защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви" (9: 11, 15). А съсъдът трябва да се изпълни с Божията благодат. "Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име" (9: 13, 14). Но Господ настоятелно заповядва на Анания: "Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име" (9: 15, 16).

И наистина Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден.



Ние честваме паметта на двамата апостоли и техните страдания в един ден, защото, ако и да са пострадали по различно време, по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър предварил, а Павел скоро го последвал. Този, който преди се казвал Савел, а след това Павел, претворил в свое лице гордостта в смирение, както показва и името му (Paulus), т.е. "малък, незначителен". Какво е прочее апостол Павел? Питайте го, той сам ще ви отговори: "Аз съм най-малкият от апостолите... а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене" (1Кор. 15: 9, 10).

И тъй, братя, празнувайки днес паметта на светите апостоли Петър и Павел и си припомняме славните им страдания, да обикнем истинската им вяра, светия им живот, да обикнем тяхната невинност, мъченичество и чистотата на вярата им. Като обикнем тези високи качества и подражаваме на великите им дела "като образец за подражание" (2Сол. 3: 9), да добием и ние онова вечно блаженство, което е приготвено за всички светии. Пътят на нашия живот беше преди по-тежък, по-трънлив, по-мъчен, но "имайки такъв облак свидетели около нас" (Евр. 12: 1), които са минали вече по него, той стана за нас и по-лек, и по-гладък, и по-лесен за минаване.

Пръв мина по него Самият "Началник и Извършител на вярата" Господ Иисус Христос (Евр. 12: 2). Последваха Го неустрашимите Му апостоли, след това мъчениците, отроците, жените, девиците и многобройния сонм от свидетели. Кой обаче действаше в тях и им помагаше на този път? - Този, Който е казал: "Без Мен не можете да вършите нищо" (Иoaн. 15: 5).

източник: www.Pravoslavieto.com

Рождество на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен

Тропар на св. Иоан Кръстител, глас 4

Пророче и предтечо на Христовото пришествие,
ние, които с обич те почитаме, недоумяваме как достойно да те възхвалим,
защото неплодството на родилката разреши и отческото безгласие,
а със славното и честно твое рождение се проповядва на света въплъщението на Сина Божи.


Кондак, глас 3, подобен: Дева днес

Неплодната отпреди днес ражда Христовия предтеча,
а той е изпълнение на всяко пророчество,
защото за Когото пророците проповядваха,
на Него той, като положил ръка на иордан,
яви се Божията слава над пророците наедно с тая на проповедника и предтечата.



Рождение на свети Йоан Предтеча и кръстител Господен

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.

Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предложението и др./ се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие. Този път се паднало на Захарий да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

- Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!

Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

- По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му заявил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение.

След като изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

- Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора между човеците.

На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.

Светата Дева запитала:

- Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Небесният пратеник й отговорил:

- Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

Смирено и благоговейно светата Дева казала:

- Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

Тогава ангелът си отишъл от нея.

Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:

Благословена си ти между жените, и благословен е пладът на твоята утроба. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа.

Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината; тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителя ще дойде скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил й възвестил. Затова изрекла величествената песен:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!

Света Дева Мария останала при Елисавета около три месеца. И след това се върнала у дома си.

Когато настъпило времето, Елисавето родила обещания син. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на мледенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:

- Не, а да се нарече Йоан.

Отгде е знаела Елисавета, че детедо трябва де са казва Йоан? - Навярно и тя е получила указание за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й същество, когато света Богородица я посетила.

Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че искат да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: “Йоан му е името”.

В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:

- Благословен е Господ, Бог Израилев, задего посети и извърши избавление на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

Веста за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели помежду си:

- Какво ли ще бъде този младенец?

А младенецът растял и крепнел духом...

В определеното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в голяма тревога жестокия и подозрителен юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и околностите му, та по тоя начин да бъде погубен и Младенецът Иисус.

Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с убийство. Затова разтревожената майка се криела, с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, Йоан, техният син, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

ВИЖ ОЩЕ

8 МАЙ - СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ИОАН БОГОСЛОВ

Възлюбени в Господа Иисуса Христа, които сте в енорията на храма, посветен на Неговия любим ученик – светия апостол и евангелист Иоан Богослов.

На днешния празник, преди повече от 120 години е осветен и започва да събира и освещава вярващите нашият храм. Храмът е построен с размах и усърдие, които свидетелстват за вярата на владайци по това време. Да се служи в храм с такава история, в олтар, където са призовавали Божията благодат толкова много и достойни свещенослужители е неизразима духовна радост и трепет. За съжаление, не успяхме досега да получим повече исторически данни за храма, но пък ни остава немалкото утешение, че го има, както и надеждата, че ще пребъде.

Твърде любопитна и поучителна е връзката между особено почитаните във Владая църковни празници и светци: Смята се, че преподобният наш отец и застъпник пред Бога св. Иоан Рилски е имал за свой небесен покровител св. апостол Иоан. Той пък е „станал син” на пресвета Богородица и е бил до нея до последния земен миг, до славното й Успение, което пък е най – почитаният празник във Владая – („Успение на пресв. Богородица”). Оброчището на преподобния Иоан Рилски от витошката страна на Владая и манастирът, посветен на преподобна Петка отсреща са обградили молитвено нашата енория, очаквайки от нас да се възползваме от тяхната молитвена подкрепа. И двамата преподобни са прославили Бога с живота си, чрез словото на светия евангелист и по молитвеното застъпничество на Божията майка. Ако бяхме невярващи, щяхме да сметнем това за съвпадение, а ако сме вярващи, а ние сме такива, ще вземем повод и от това да възхвалим неведомия Божи промисъл.

Сравнително малко са храмовете в България, посветени на св. Иоан Богослов. Толкова повече заслужава уважение и преклонение решението на хората, въздигнали владайския храм да го посветят именно на светия евангелист. Доколкото човешко решение е придружило Божия промисъл това да стане…

Но…не храма като сграда почитаме ние, а чрез храма почитаме любимия сред апостолите, „ученикът, когото Иисус обичаше”… За него и ще разкажем.

Житие на св. апостол и евангелист Йоан Богослов

Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама братя – Яков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.

Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.

Заедно със Симон Петър те присъствали при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с кървава пот преди страданията Си на Голгота.

На Тайната вечеря Йоан седял до Господа, Когато Иисус Христос казал, че един от учениците Му ще го предаде, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал какво говори.

Като висял в страшни мъки на Голготския кръст, Господ Иисус видял до Себе Си пречистата своя Майка и “ученика, когото обичал”. На пресветата Си Майка казал: „Ето син ти!” А на ученика си Йоан: „Ето майка ти!” Йоан взел при себе си св. Богородица като същинска своя майка и се грижил синовно за нея до блаженото й Успение.

В първия ден на седмицата, преди разсъмване, Мария Магдалина дошла на гроба Господен. Потърсила, но не намерила в него тялото на Спасителя. И побързала да съобщи това на Петър и Йоан. Двамата ученици отишли веднага на гроба. Пръв дошъл Йоан, надникнал в гроба и го видял празен. Симон Петър също влязъл в него и го видял празен. Йоан също влязъл. Влязъл и пръв между учениците повярвал във възкресението на Христа.

След възкресението Си Господ се явявал много пъти на Своите ученици. Явил се и при Генисаретското езеро. Пръв Йоан Го познал и казал на Симон Петър: „Господ е”.

След Възнесението Господне Йоан живял в Йерусалим с другите апостоли. Молел се често с тях в храма. На Петдесетница заедно с тях получил благодатните дарове на Пресветия Дух.

Оттогава проповядвал усърдно Евангелието и обръщал юдеи и езичници към Христовата вяра.

Един ден тръгнал с апостол Петър за Йерусалимския храм. При храмовите врати човек, хром по рождение, почнал да проси от тях милостиня. Те нямали сребро и злато. Дали му това, което имали – изцерили го. Той станал и проходил.

Това чудо привлякло към тях множество народ. Апостолите проповядвали пред всички истината за Спасителя – за живота Му, за изкупителните Му страдания и за възкресението Му. Зовели всички да се покаят и да се обърнат към Него, за да получат спасение.

Повярвали и се кръстили хиляди.

Първосвещениците и началникът на храма задържали двамата апостоли под стража. На другия ден били изправени на съд пред синедриона. Забранено им било да проповядват истината за Господа Иисуса. Но Петър и Йоан отговорили на съдиите си: „Съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули!”

Пуснати били на свобода под заплаха. Въпреки опасността обаче те продължили да изпълняват Христовата повеля. И числото на вярващите непрекъснато се увеличавало.

До успението на света Богородица Йоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия.

Двамата стигнали в град Ефес. Тук живели в голяма бедност. Условили се за слуги в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, жестоко. Възлага ли им най-тежки работи. Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели усърдно и покорно.

Но скоро Бог им открил път към благовестничество.

Починал един момък, син на Диоскорид, председател на градския съвет. Бащата бил така поразен от смъртта на сина си, че сам умрял внезапно. Целият град бил развълнуван.

По Божие внушение св. апостол Йоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това чудо, някои нарекли Йоан магесник, а други – Бог и син Божи. Но св. Йоан обяснил на всички с чия сила извършил чудото. Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените баща и син. Те поканили апостола да се пресели с ученика си у тях, за да продължи да ги учи на Божия закон.

Чрез това чудо евангелската проповед в Мала Азия получила големи успехи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрестанно. За това помагали и последвалите многобройни чудеса и особено добрия пример на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал и с дела. Показвал със собствения си пример, какъв трябва да бъде християнинът. Обхождал той села и градове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да следват неговия пример.

Римският император Домициан, като узнал за големите успехи на новата вяра в Мала Азия, заповядал да доведат апостола при него в Рим. Като го видял при себе си, той започнал да го мъчи жестоко: дал му да изпие чаша с отрова, хвърлил го в котел с кипящо масло. Йоан останал здрав и невредим. Изпълнили се над него думите на Господа: ако вярващите в Него изпият нещо смъртоносно, то няма да им повреди.

Онези, които присъствали при изтезанието, започнали да викат:

- Велик е християнският Бог!

Императорът не се решил повече да мъчи апостола. Изпратил го на заточение на остров Патмос, разположен близо до бреговете на Мала Азия.

Окован във вериги, апостолът пътувал с кораб за острова. При пътуването извършил много чудеса, които привлекли към истинска вяра всички пътници. С молитва той спасил един удавник. С молитва укротил морска буря. Изцерил с дума един болен. Веднъж, когато всички се мъчели от жажда, превърнал солената морска вода в сладка.

След тия чудеса всички пътници пожелали да приемат от него свето кръщение. Войниците, които го придружавали, искали да го освободят и да го свалят на малоазийския бряг. Но Йоан не им позволил да нарушат повелята на императора. Така бил доведен той без вериги на остров Патмос.

Престоят му на тоя остров послужил за спасение в Господа на тамошните жители.

В продължение на няколко години апостолът им проповядвал Евангелието, изцерявал болни, изобщо вършел много чудеса. Давал на всички пример на кротост, незлобие и любов към Бога и ближния. Обръщал човеците към Христа както с благия се пример, така и боговдъхновеното си слово.

До пристигането му на острова всички жители били езичници. Вярвали в магии и бесовски сили. Лукави хора използвали общото суеверие, представяли се магесници. Тъй придобивали власт над народа и го изкориствали. Йоан разобличил лъжите им. Проповядвал истинския Бог и тъй отклонявал мнозина от идолопоклонството.

Апостолът бил радостен и спокоен в далечното изгнание. Нищо не могло да го отлъчи от Господнята любов.Господ Иисус Христос възрадвал още повече своя любим ученик. Показал му в чудно откровение Своята слава. Един неделен ден му било дадено да съзерцава в небесно видение бъдещата съдба на Църквата и на целия свят. Показано му било величието на царството Божие.

По заповед на Господа той описал това, което видял и чул. Тази свещена книга е известна под името Апокалипсис или Откровение. С нея завършва светата Библия.

Когато умрял император Домициан и престола заел Нерва, гонението против християните утихнало. Това дало възможност св. Йоан да се върне в Ефес. Християните го посрещнали вън от града с най-голяма радост. При срещата го приветствали с думите:

- Благословен е този, който иде в име Господне!

До края на живота си апостолът останал в Мала Азия и продължил с ученика си Прохор започнатото спасително дело. Той проповядвал из всички области на Мала Азия, обхождал градове и села и насочил голямо множество хора към истинския път с думи, чудеса и личен пример. Мнозина от неговите ученици се прославили със светия си живот.

Дори на старост апостолът не преставал да се труди, вдъхновяван от ревност по Божията слава и от любов към човеците.

В един от градовете на Мала Азия видял едно момче, което имало благородни заложби. Прибрал го при себе си, поучавал го и го кръстил. Станало нужда да отпътува някъде надалече. Поверил го на местния епископ. Но епископът не оправдал напълно доверието на апостола. Той поучавал момъка, но не обръщал внимание на поведението му. Още не закрепнал във вярата и Божия закон, момъкът се увлякъл от лоши примери и се предал на пороци. Сближил се с развратни млади хора, образувал с тях разбойническа шайка, намерил потайно място в гората и започнал с тях да напада и ограбва пътници по друмищата.

Апостолът минал отново през тоя град и запитал за момъка. Разказали му всичко за него. Той се натъжил твърде много. Повикал епископа и го укорил за неговата небрежност.

- Върни ми – казал той – съкровището, което ти поверих да пазиш! Върни ми момъка, когото трябваше да научиш на Господния закон.

Апостолът потеглил към оная гора и стигнал до разбойниците, които го хванали и довели при главатаря си. Оказало се, че главатар е самият момък, когото Йоан търсел.

Като видял апостолът, момъкът се засрамил и побягнал от него. Йоан тръгнал подире му и викал:

- Върни се, сине, при баща си! Не се отчайвай в Божието милосърдие! Аз ще взема на себе си твоите грехове – само ме послушай и се разкай! Бог ме прати да те намеря!

Победен от думите на апостола, момъкът спрял, върнал се при него, спуснал се в нозете му и дълго тъй мълчал. Не смеел да дигне очи да го погледне. Така се срамувал от делата си ...

Апостолът го дигнал, целунал го и го взел със себе си. Радвал се, както се радва добрият пастир, когато намери заблудилата се овца.

Заловил се да го учи, отново го призовавал към покаяние. Сочел му безкрайното милосърдие на Бога, Който е готов да приеме всякога каещия се грешник. Момъкът се върнал към доброто благодарение на голямата обич, с която апостолът се грижел за него.

По него време се появили разни ереси в Църквата. Еретиците тълкували лъжливо светата истина на словото Божие. Някои лъжеучители отишли до там, че дръзвали да отхвърлят истината за божественото достойнство на Спасителя.

Християните молели настойчиво апостола да им предаде писмено учението, което чул от Божествения Учител. С него те възнамерявали да се борят срещу еретиците.

Като наложил пост на вярващите в Ефес, Йоан взел със себе си своя ученик Прохор, изкачил се на висока планина и там прекарал три дни в пост и молитва. На третия ден апостолът заповядал на Прохор да пише всичко, което той ще му диктува. И тъй по внушение на Пресветия Дух ап. Йоан започнал своето Евангелие с думите: “В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”.

Постепенно Прохор записал всичките думи на това Евангелие, което се отличава от първите три с висотата на учението за Бог Слово. Затова и светият евангелист е наречен “богослов”.

Това Евангелие е написано около 102 г., когато апостолът е бил вече в дълбока старост.

Когато силите му вече тъй отслабнали, че не можел да говори продължително, той повтарял на учениците си само думите:

- Деца, обичайте се едни други!

Те го питали:

- Учителю, защо ни повтаряш така често това?

Той отговорил:

- Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви замени всички други!

Като почувствал приближаването на смъртта, Йоан взел със себе си няколко ученици, в това число и любимия си ученик Прохор, и излязъл с тях извън града. Спрял се на подходящо място и им заповядал да изкопаят гроб. Дал им последни наставления, благословил ги, легнал в гроба и предал душата си на Бога.

Всяка година на 8 май из гроба му излизал тънък прах, който изцерявал от болести пристъпващите с вяра към него. Поради това паметта на св. апостол и евангелист Йоан Богослов се празнува и на 8 май.

С дълбока почит към светата му памет Църквата му пее: “Величието ти, девствениче, кой ще изрече? Защото източваш чудесата и изливаш изцеления, и се молиш за душите ни като богослов и приятел Христов”.

Освен Евангелието и Откровението, св. Йоан е написал още три послания. В тях се чувства същия дух на кротост и пламенна любов към Бога и ближните, с които бил проникнат целия живот на светия апостол. Напомня се постоянно за милосърдието на Бога, Който прощава греховете на хората поради Своята благост и поради пролятата за цялото човечество кръв на Господа Иисуса Христа.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

В памет на свети апостол и евангелист Йоан Богослов

Честното преставяне на този апостол и евангелист, довереника, девственика и възлюбения Христов ученик Йоан Богослов се празнува в двадесет и шестия ден на месец септември. На тази дата е поместено и житието му.

На осми май се споменава честния прах, целебно изхождащ от гроба му.

Когато свети Йоан Богослов доживял стогодишна възраст, като много се потрудил за благовестието Христово, заедно със седем свои ученици той отишъл в град Ефес и им заповядал да изкопаят кръстообразна могила, в която той се подготвил да умре, като легнал в нея, бидейки още жив (както се разказва в житието му).

Християните, живеещи в град Ефес, след смъртта на апостола разкопали могилата му, но не намерили тялото на апостола. Като оплакали честната му кончина, те се върнали в града, а след това често идвали на гроба на апостола и възнасяли усърдни молитви към Бога, като призовавали за помощ и ходатайство пред Бога свети Йоан Богослов.

При това всяка година в този месец и на този ден от гроба на апостола излизал много ситен прашец, който извършвал изцеления. Вярващите събирали този прашец и лекували различни недъзи и болести. Затова сред вярващите станало обичай на този ден, както и през септември месец да възхваляват и облажават с песнопения този велик Божий угодник, възлюбен от Бога повече от всички останали свети угодници.

По молитвите му Господ да дарува и на нас изцеление на недъзите ни - душевни и телесни - и да се сподобим и ние да бъдем угодни и възлюбени на нашия Христос Бог.