За магизма в Църквата

презвитера Александра Карамихалева,
Църковен вестник

Влизате в храма и виждате жена, която стои в идеалния център, в подкуполното пространство, с вдигнати ръце и вперен в купола поглед. Какво прави тя? Моли се екзалтирано? - не, “зарежда се”! Някой й е казал, че точно под купола “енергията” е най-силна, дори е чела, че това е установено с научни измервания.

Ако сте по-наблюдателен, ще забележите доста сложна система, по която повечето влизащи в храма палят свещи и се покланят пред иконите: една свещ тук, другата – там, третата на свещника в ляво… Броят на свещите и мястото на поставянето им е точно определен, поклоните, редът, движенията… всичко е като странен ритуал без никакво място за импровизации. Да не дава Господ нещо да се обърка: свещта им да угасне, да се изкриви, някой да им се изпречи на пътя…!


Ще видите други християни да правят някакви странни въртеливи движения по богослужебните одежди на преминаващите покрай тях духовници, подобни на движенията, с които опипват иконите. Какво правят? Молят се? И те се “зареждат”.


Същата причудлива вяра ще заведе тези богомолци и на други “силноенергийни места”: запустяло езическо капище, извор, скала, старо дърво… за да се зареждат и там.


С какво се зареждат, що за енергия е това и защо им е? Ако ги попитате, едва ли ще чуете отговори като: за очистване от греховете, за спасение, за възсъединяване с Бога , лично обожение, освещаване на човешкото ми естество…


Отговорът най-вероятно ще е: за здраве и успех.


За жалост мнозина от пристъпващите в храма имат същото отношение и към тайнствата на Църквата. Кръщават се, венчават се, изповядват се и се причастяват - за здраве и успех. И светената вода, и иконите, и върбовите клонки, и ореховата шума, и причастието – всичко е за “добра енергия”, за здраве и успех. Придава се изключително значение на броя, реда, количеството, мястото… Всичко това говори за неразбиране за това как действа Божията благодат, кое е важното и кое – второстепенно в живота на християнина.
Болшинството от българите, които днес заявяват себе си като православни християни, не познават истините на вярата си. Те макар и кръстени, са си останали невъцърковени, и прибягват до “услугите” на Църквата само при изключителни случаи. Техните представи за православната вяра са изградени под влиянието на електронните медии и популярната преса и представляват странна смесица от фолклор, народни традиции и откъслечни познания за окултизма, плод на личните им “духовни търсения”. Тези, изпаднали в трудна житейска ситуация хора, обикновено идват в храма напътени от “една много вярваща жена” или “една жена, която не е врачка, но много познава”. Тя им е казала точно в колко и в кои храмове трябва да отидат, колко свещи трябва да запалят, пред иконата на кой светец какъв дар да оставят, какви молитви да им прочете свещеникът и колко пъти… Водени от нуждата, тези хора идват в храма и се стараят да изпълнят стриктно всичко, което им е заръчано, та чудото да стане.


За жалост, в усърдието си да не объркат нещо, тези хора не влизат в храма като в дома на своя любящ Баща, а като в приемна зала със сложен непонятен протокол. Обикновено, ако на такъв човек свещеникът обясни, че всъщност е нужно съвсем малко: да откриеш чистосърдечно пред Бога затруднението си, да Му се довериш, думите на свещенослужителя се приемат с недоверие – прекалено просто им се струва, за да има нещо общо с религията или пък прекалено сложно, поради объркващата си неопределеност…


Църквата има своите традиции, определени порядки, към които дадена църковна общност се придържа, но те в никакъв случай не са с абсолютен характер и не са догматически-задължителни. Тези традиции нямат пряко отношение към спасението ни, следват се без дълбока вътрешна убеденост и основание, а просто защото “така се прави”, “така правят другите”, “така са правили дедите ни”…

Поради слабо познаване на духа на Православието и неспособност да се отличи същността от външното, духа от формата, главното от второстепенното, много християни се объркват, като виждат различни обичаи в различните църковни общности. Ще ги чуете да казват например: “Питам в еди какъв си случай мога ли да ходя на гробищата, може ли да се яде това или да се върши онова в този и този ден, а един свещеник ми казва едно, друг – друго. Един свещеник прави така, а друг – така – на кого да вярваш?” Подобно разминаване в практиката, макар и да е без каквото и да е съществено значение за спасението, кара такива неукрепнали и не познаващи вярата си християни да не вярват на никой свещеник. Освен на някоя “много вярваща жена”, която винаги знае точно какво, как и кога трябва да се направи. Около всеки храм има такива “много вярващи жени”, които по-добре от свещеника знаят кое как се прави.


Към благодатта и към сакралния живот в Църквата, отношението на много от редовните енориаши и на повечето влизащи инцидентно в храма, е магическо. За разлика от истинската вяра, която указва как човек да промени себе си и своя живот, за да пребъдва в съгласие и единение с Бога, за магическото съзнание важно е кое как трябва да се направи, за да получиш желаното. За магизма целите винаги са земни: здраве, материално благополучие, успех в личен и професионален план, отмъщение…, а постигането им не зависи от духовно-нравственото състояние, силата на вярата, чистотата на сърцето или етичността на желаното и Божията воля, а от външната форма, от правилното извършване на необходимите действия, от обреда.


В подобно разбиране за сакралния живот на църквата се корени прекомерното значение, което отдават християните на това: свещеникът добре ли е наръсил тях и предмета, който освещава, малка или голяма частица от Тялото Христово им е дал при причастяването, спазен ли е прецизно редът в храма и при обреда, колко и какви храни трябва да се приготвят, колко свещи трябва да се поставят, как да се нарекат, как да се запалят, кога трябва да се прекръстиш, кога трябва да се поклониш, да се изправиш… по време на службата…


Ако се допитате до редовните богомолци в храма, ще се изумите какво огромно количество от правила и важни неща има, за които нищо не си чувал по време на богословското си образоване.


Според православното разбиране Бог е Личност, разумна и любяща, а не несъзнателна сила, която можем да направляваме със система от сакрални действия и заклинания. Бог е наш Отец, милее и се грижи за нас и за Него е по-важно всяко движение на сърцето ни, от движенията на ръцете, устата и тялото ни. А благодатта Божия осенява призоваващото я с чиста вяра сърце, независимо къде и в каква поза сме застанали. Не само от самото напръскване, от веществото се освещаваме ние и вещите ни, а главно от Божията снизхождаща благодат и нашата воля да осветим целия си живот, всичко, сами себе си и целия си живот на Христа Бога да отдадем.


“Външната страна на църковния живот има смисъл и принася полза само когато тя се съединява с изпълнението на евангелските заповеди и с покаяние, когато подпомага себепознанието, смирението, осъзнаването на неспособността ни да станем християни без Божията помощ” (проф. Осипов).


Езическата вяра в амулетите, в предмети заредени с някаква сила, която предпазва човека от зло се прокрадва у християните като вяра в магическото действие на осветените предмети. Чантите, портмонетата и домовете на нашите християни са пълни с памучета, докоснати до мощи на светци и икони, парцалчета от ризи, иконки, кръстчета, опаковчици с пръст от свети места, листенца, клончета, шишенца и цели туби с вода от аязма от всички краища на света, елей, броенички…


Макар православието да поощрява почитта към светините и благоговейното отношение към тях поради разбирането че Господ ги е осветил, трябва да е ясно, че всички тези предмети не освещават и пазят от зло сами по себе си, автоматично.


Християнството е Христоцентрично. Всичко в него трябва да води към Христа Бога. Ако даден предмет спира вниманието ни върху самия себе си, а не отвежда човешкия дух към Христа, то той колкото и да е свещен, се превръща в идол, във фетиш. Ако светините не насочват вниманието ни към Онзи, Който освещава, към Онзи, за Когото казваме “Само Ти си Свет, само Ти си Господ!” (вж. Литургията), ако не издигат сърцето ни “нагоре” към Господа и не ни карат постоянно да дерзаем да бъдем свети, както Господ Наш е Свет, то празна е вярата ни (вж. Лев. 11:44; 1Петр. 1:16).


Влиянието на езичеството с неговите отделни тясноспециализирани божества прозира и в отношението ни към светиите, когато към един светец се обръщаме при пътуване, към друг при загубена вещ, към трети при главоболие. Пред една икона отслужваме молебен за раждане, пред друга, при алкохолна зависимост, пред трета - при безплодие… Всъщност Господ е дал на всички светии еднаква власт да приемат молитвите ни. Можем при всички обстоятелства да се обръщаме към когото и да е от светиите, уверени в тяхното застъпничество за нас и нашите нужди пред Божия престол. Не иконата ни помага при едни или други обстоятелства, а Христос по молитвата на светията и по вярата ни.


В крайна сметка нито благочестието само по себе си, нито поръчването на треби, приношенията, жертвите, нито поклонението пред светините, посещението на далечни параклиси и аязма и скъпоструващи поклонения в чужбина в търсене на чудеса ще ни ползват, ако пропускаме да забележим и съпреживеем най-голямото чудо, което се случва на всяка Литургия в енорийския ни храм. Стриктното спазване на правилата няма да ни помогне, ако не отворим широко вратите на сърцето си пред Господа, ако не дерзаем да се осветят ума ни, чувствата ни, плътта ни – целите да се проникнем от Христовото присъствие и да станем причастници на Божието битие. Ако „сами себе си и целия си живот на Христа Бога не отдадем” (вж. Литургията). | Църковен вестник, бр. 16, 2008 г.

В каквото вярвате – това ще получите

http://www.pravoslavie.bg/content/view/10519/68/

О свети угодниче Божий, свещеномъчениче Киприяне, бързи помощниче и молитвениче за всички, които прибягват към тебе! Приеми от нас недостойните това хваление; изпроси от Господа Бога подкрепа в немощите, утешение в скърбите и всичко, което е полезно за нашия живот; възнеси към Господ твоята благомощна молитва, да ни предпази от греховни падения, да ни научи на истинско покаяние, да ни избави от дяволския плен и от всякакви действия на нечистите духове и да укроти, тези които ни обиждат. Бъди ни крепък защитник от всички видими и невидими врагове; дай ни търпение в изкушенията и в часа на смъртта ни предпази от мъчителите на въздушните митарства, та водени от теб, да достигнем Горния Йерусалим и да се сподобим в Небесното Царство заедно с всички светии да славим и възпяваме пресветото име на Отца и Сина и Светия Дух во веки веков. Амин.
Молитва към свещеномъченик Киприян

Вярата без знание бързо се превръща в суеверие, т. е. в някаква странна смес от псевдорелигиозни възгледи, където има място и за ангелите, и за бесовете, и даже за Господ Бог, но отсъства разбирането за покаяние, борбата с греховете, промяната на начина на живот. (Впрочем, някои целители изпращат своите пациенти в църквата, като им предписват „направи шест сеанса с изповед”. Ето ти! Нито е много, нито е малко – „шест сеанса”, а после ти казват да живееш както искаш).

Суеверно мислещият човек усеща себе си така, сякаш се намира в центъра на всемирната борба между доброто и злото; сякаш неговото лично благополучие зависи от това, доколко успешно той ще съумее да се защити от злите сили. Така разбирането за Божията воля, за Божия Промисъл и Неговото допущение са напълно чужди на суеверието.

Суеверният не знае и не иска да знае, че скърбите и страданията, по Божие допущение, са могъщо възпитателно средство, благодарение на което човек става способен да осъзнае своята немощ, да почувства необходимост от Божията помощ, да се покае и да промени своя живот. Независимо от това, по какъв начин тези скърби ни посещават: чрез болест или загуба на близък, или в резултат на нещастен случай или чрез врачуването на магьосници.

Да, връзката със сатанинските сили под вида на магиите, врачуването и баенето съществува от древни времена, и да се отрича е все едно да отричаш съществуването на самия княз на тъмнината – дявола. Но тяхното негативно влияние върху нас е възможно само по Божие допущение и винаги има изцяло конкретна цел – укрепване на човека във вярата и осъзнаване, че само Бог е нашият единствен Застъпник.

Църковното вероучение ни насочва към борба със силите на злото, а суеверието не вярва в действеността на тази борба. Както и в самата сила на доброто. Това е неверие.

Бог е премъдър и милосърден, дяволът е хитър и коварен. Да, много предсказания се сбъдват, гаданията се осъществяват. Но Господ ни е предупредил: „Нека ви бъде според вярата ви”. В каквото вярвате, това ще ви води на вашия жизнен път. Това е очевидно. Господ ежедневно и ежечасно изпитва силата на нашата вяра в живота, в делата и постъпките, чрез нашата реакция в събитията, които ни се случват и около нас.

Ако вярата бъде сведена до суеверие, то Господ често допуска да се изпълнят тези предсказания, а гледачките чрез магиите и баенето да извършат своето действие, за да се вразуми маловереца, да му се отворят духовните очи за греховете му, страстите и пороците, да се очисти от лошите неща. Там е бедата, че суеверният не иска да осъзнае това, напротив греховният начин на живот напълно го устройва и той не иска да го променя. Затова и в него възниква лукавата мисъл: „Това са ми го направили”.

Освен това, суеверният мисли, че ако чрез едно тайно действие в неговия живот са навлезли беди и скърби, то с други отделни действия всичко ще бъде поставено на място и занапред ще заживее, продължавайки по същия греховен начин, т.е. ще се опита да намери „контра-заговор”.

Тук е необходимо да обърнем внимание на тези, които разпространяват суеверията в нашата страна. Процента на неграмотните старици в тази работа е много малък. Ново поколение служители на сатаната „се трудят” на тази нива, които подтикват народа към духовната пропаст. Това е на всички известната армия от врачки, магове, екстрасенси, парапсихолози, целители, астролози, предсказвачи, гадатели, прорицатели, лъжемесии и лъжепророци, хипнотизатори и нумеролози, сектанти и просто сатанисти.

Списъкът на самозванците може да продължи, но няма гаранция, че днес няма да чуем за нови. С какви ли не „чудеса” се опитват тези слуги на тъмнината да подкрепят своите пълномощия! Изцеления пред изумените тълпи, предсказване на бъдещето, решение на семейните конфликти, любовни затруднения и други подобни.
Използват всякакви методи за да внушат доверие! Тук е и лъжата, че имат благословението на свещениците или дори на православните архиереи. (Защо никой не е получил благословение от будистки лама, от католически свещеник или от равин от синагога? Очевидно всички гледачки считат себе си за чеда на Православната Църква). От тук и иконки, кръстчета и молитви. И самите целители понякога имат наистина църковен вид.

Защо го правят? За да объркат хората. Първо, се създава илюзия за сътрудничество на гледачката с Църквата, второ – внушава се мисълта, че тя е подвластна на добрите, светлите сили и трето – постига се най-главната цел на сатанистите: потъпкване и оскверняване на светините.

Множество статии и книги, разобличаващи тайните замисли на безбожния сатанински фронт, вече са написани, множество доводи и потвърждения от Свещеното Писание привеждат техните автори за пагубността на подобна връзка с дявола.

Но няма да сгреша, ако кажа, че най-потресаващото потвърждение за сатанинската същност на всички гледачки и екстрасенси получаваме ние свещениците, всеки път, когато към нас се обръщат жертви, „излекували се” при тях, или такива, които просто са общували с магическите сили. Техният вид е жалък и колко е страшно последствието от такова „лечение”, те често попадат в психиатрични клиники. Зрителни и слухови халюцинации, страх, мания за величие или за преследване превръщат тези хора в подобие на човека. Животът им е непоносим.

Божествената вяра изисква човешката воля да се подчини на Божията. „Да бъде Твоята воля”, - четем в молитвата „Отче наш”. Вярата в екстрасенса му позволява да зароби нашата свободна воля с помощта на тайни магически действия, в резултат човек губи свободната си воля.По този начин тъмните сили получават достъп до душата на жертвата на суеверията.

Даже Бог – Творецът и Подателят на живота не нарушава свободата на нашата воля. „Ето стоя и хлопам”, казва Той и влиза само в откритото, чистото, вярващото сърце. Сатаната е готов да общува с всякакви човешки злини във всякакъв вид. Врачките отдават своята душа в ръцете на дявола и още тук в този живот стават чеда на погибелта и проклятието. А магическа сила получават, ако дадат обет да погубят и други хора.

Точно затова са толкова хитри и изострени средствата и методите на магическото въздействие. Точно затова гледачките спекулират с болестите и скърбите на нещастните хора, като разчитат, че те ще поискат да се излекуват при каквито и да е условия, само да е по-бързо (а покаянието е дълъг и продължителен процес).

Маскирайки се, магьосниците често говорят, че има черна магия, а казват че те правят само бяла. На практика за християнина е ясно, че магията е една – дяволска и в тъмната област няма никакви цветови различия. Екстрасенсите се опитват да убедят всички, че тежките последствия от екстрасензориката (загуба на разсъдъка, душевно разстройство, депресии и много други) – това е резултат от неквалифицирани действия на любители. Ето ние, казват, сме професионални, ние сме учили. Даже се създава някакъв ореол на научност, на магьосничеството се придават научни термини: парапсихология, дианетика, телепатия, астрология...

Страшното явление на служението на дявола става всекидневие. Гледачките излизат по радиото, по телевизията. Други се хвалят, че са потомствени врачки, от деди и прадеди. Печата се огромна литература, реклама, има училища за магьосници и екстрасенси. Само това обстоятелство говори само за себе си.

Използват се привидно невинните и безобидни грехове на суеверието, вярата в гадания и други подобни, врагът на човешкия род продължава своето разрушително шествие. Много кратка е тази връзка между вярата в черна котка, да чукнеш на дърво, урочасването и прякото служение на сатаната.

Православната Църква предупреждава: Общението и лечението при екстрасенси, лечители, гадатели е вредно за вашето здраве.

По повод на повсеместното разпространение на окултизма архимандрит Кирил (Павлов) в една от своите проповеди казва, че още не е имало такова време, когато хората открито ще се обръщат към силите на злото и е невъзможно да се предположи как ще свърши всичко това.

Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.(Марк. 13:22). | www.romanov-murman.narod.ru

Листовка на православния клуб при неделното училище към Киевската Духовна Академия и Семинария (Свето-Успенска Киево-Печорска Лавра)
Превод: свещ. Георги Десподов, Веселина Десподова