НОВИ СЛУХОВЕ ЗА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ НА СЪДА В СТРАСБУРГ ПО КАЗУЗА „ИНОКЕНТИЙ”

http://www.sveta-nedelia.org/ocms/opencms/tm/nowini/bg/2009-01-13.html

Вторник, 13 Януари 2009

Източник: 24 часа (* Оригинално заглавие: „Колко евро ще гушне до 10 дни Инокентий от държавата”)

Съдът в Страсбург ще осъди държавата да заплати между 400 и 600 млн. евро заради намесата й в решаването на църковния разкол у нас. Тази новина се върти от седмици насам. Какви пари обаче и за какво прегрешение трябва да брои държавата, ще стане ясно на 22 януари, когато съдът за правата на човека в Страсбург оповести решението си по съответните жалби 412/03 и 35677/04 от хората на Инокентий, заявиха от пресцентъра на правосъдното министерство. Шепата останали разколници, побрани в една каравана на мястото на бившия мавзолей, се

надяват да ударят най-печелившата сделка от 20 години насам

Присъда - и морална, и парична, със сигурност ще има, за да се даде урок, че църковната автономия е неподвластна нито на държавата, нито на политическите борби в нея. Европейският съд за правата на човека не е вземал предвид начинът, по който този т.нар. алтернативен синод превзе и сложи ръка на около 250 храма в страната. За него прегрешението на държавата е, че след като е върнала имотите на църквата, не е разрешила на Инокентий да заведе съдебно дело срещу действията на прокуратурата. Глобата за това обаче в никакъв случай няма да бъде в колосалния размер от стотици милиони евро, както се тиражира, смятат от ведомството на Миглена Тачева. Юристи прогнозират, че

глобата ще е около половин милион,

което си е пак шамар за държавата, че вкара църквата в политически игри.
“Инокентий би тъпана, че ще им върнат религиозните храмове, а всъщност не става дума за това, а за глоби заради процедурни нарушения. Не може една страна от ЕС да бъде осъдена за това, че прилага собственото си законодателство”, контрират юристи от Св. синод.
Българската православна църква не е страна в спора, както не е и Дирекцията по вероизповеданията. Но като страна, подписала конвенцията за религиозните свободи сме длъжни да изпълним решенията от Страсбург, независимо дали са препоръчителни или ултимативни”, заяви временно оглавяващият Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов.
Казусът отново вкара в полезрението т.нар наместник-председател на онази полузабравена група бивши духовници, които наричаха себе си “алтернативен синод” - 45-годишният Инокентий, познат от фирмените регистри със светското име Иван Стоянов Петров.
Той бе алтернативата на компрометираното от Христофор Събев начинание за обновлението на църквата в прехода.
Скоро след първоначалния устрем за строеж на храмове, за непрестанно служение “по селца и паланки” Иван Петров се оказва управител на фондация “Св. Мина”, а също член на съвета на директорите на съвсем недуховната по предмет на дейност “Агромитропол” ДЗЗД и съдружник в “Арена турс”. За по-силната фигура в разкола обаче е смятан Камен Бараков, иначе собственик на рекламна фирма “Алфа”, външнотърговската “Еврокредо”, търговската фирма “Октопус”, “Вин-вест” и пр, показва справка в “Дакси”.

Вярата, идеята за обновление в Църквата или чисто търговските интереси

крепяха т.нар. алтернативен синод 12 години? Връщането на храмовете на БПЦ доведе до разлъка между Иван Петров и Камен Бараков. Това личи и от разговор на съдържателя на окупираната свещоливница Тодор Караделев с Бараков: “Камене, нема ли мангизи, без мене!”
Разкаялият се Ангел Ангелов, бивш главен счетоводител на митрополит Инокентий от октомври 1994 до юли 2004 г., пише: “Митрополит Инокентий, който първоначално живееше под наем на 10-ия етаж в един блок в жк Младост 1А, си построи при заплата от Св. Синод 600 лв. мезонет в престижния квартал Лозенец и къща край морето, в град Созопол. Те заедно с Христо Йорданов Латинов, който стана при нас отговорник за имотите, смениха през 2000 г. наемателите, които редовно си плащаха наемите, и сложиха нови, които уж щели да ни бъдат верни и предани. Но същите, щом през пролетта на 2001 г. цар Симеон II спечели изборите, постепенно започнаха да спират плащанията. Така митрополията ни се лиши от приходи

и дори да не ни бяха закрили, щяхме да останем без средства и да фалираме

Впрочем г-н Латинов при заплата от 300 лв, също си е построил къща в Созопол близо до тази на митрополит Инокентий, както и триетажна къща в курорта Говедарци.”
Днес едни обвиняват Инокентий, че е пропилял възможността да регистрира отделно изповедание. Според други обаче е постъпил умно, защото регистрацията им като “друго вероизповедание” би отнело възможността да загубят имотите, за които претендират в Страсбург. Отношението им към имотите се вижда след възвръщането на столичния храм “Св. Параскева”. От криптата й липсват хиляди томове богослужебна литература. А от потъналите в мръсотия олтари падат тотофишовете.
“Той, митрополит Инокентий - пише покаялият се счетоводител на Инокентий - се прояви като бездарен ръководител и безхаберен. А сега такива като него, Латинов и още 5-6 човека, които излязоха много по-богати, отколкото преди съществуването на т. нар. алтернативен синод, се оправдават , че държавата ни била унищожила, като не признават искрено своето неуспешно управление. Това можеше да не се случи, ако някои хора си бяха на място, вместо да ходят на лов и да се занимават с бизнес в пет и повече бордове.”


Страсбург е пред скандал да се произнесе по жалба на мним Свети Синод

Едно от най-сериозните заблуждения, свързани с отразяването на жалбата на групата около Инокентий пред съда в Страсбург, се състои в това, че съдът не решава религиозен спор, нито взема страна по въпроса за легитимността на БПЦ или разколниците. Съдът се произнася по въпроса за това дали държавата в лицето на собственото си правораздаване е спазила процедурите и установения у нас законов ред.
Всяка интерпретация на съдебния спор, чрез която съдебното решение уж ще принуди неправославния данъкоплатец да плаща за единството на Църквата, е напълно неоснователна и спекулативна. Глобите, които могат да бъдат наложени, ще засягат единствено обявяването за неоснователни претенциите на разколниците пред българското правораздаване. Но в българския съд съотношението на православни, мюсюлмани и атеисти е същото като сред народа в цялост или поне близко. Така че данъкоплатецът не плаща драмата на разкола, а преценката на европейските юристи за законосъобразността на действията на нашия съд! Разликата е огромна. Това се доказва от текста на решението на Европейския съд от 22 май 2007 г.
За разколниците това беше обаче възможност да съберат отново личния състав на онези команди, които всъщност завладяха оплакваните имоти със сила и криминални действия. За времето на разрушителната си дейност разколът завладя с взлом, побой и малтретиране на църковни служители сградите на Светия синод, Софийската духовна семинария, а с “нежния рекет” на политиците от тогавашното СДС столичните храмове “Св. София”, “Света Параскева”, “Св. св. Кирил и Методий”, “Св. пророк Илия”, “Успение Богородично”, “Преображение Господне”, Роженския манастир край Мелник и още около 250 църкви в страната.
Европейският съд за правата на човека не може да иска регистрацията на две организации с едно и също име, които, естествено, ще имат основания да искат да управляват едни и същи имоти. Това би било нарушение на основно положение в правото. Друг е въпросът доколко е легитимна жалба пред Европейския съд от организация, която неправомерно е нарекла себе си “Свети синод на Българската православна църква”. Така че съдът в Страсбург е изправен пред нечувания скандал да се произнесе по жалба на несъществуваща организация. Иначе ще трябва да се ангажира извън правомощията си да се произнесе по каноничността на Светия Синод и групата на ръкоположените от него, възведени в духовенство, но отцепили се религиозни спекуланти. Това евромагистратите със сигурност няма да направят, най-малко защото ще нарушат правата на православните в България. Ако някой в Страсбург упорства в желанието си да осъди България за прилагане на собственото си законодателство, ще трябва да обясни незаконосъобразното си решение да сметне жалбоподателите за Св. синод на БПЦ, с което фактически се произнася и по въпроса за спора с правото на БПЦ да представлява православието. Каква ще е тогава следващата стъпка - да се обърнем за помощ към ООН ли?