Вселенското православие - единно в подкрепа на БПЦ и Патриарх Максим

блог на Борислав Цеков Участвах в конференцията по покана на Светия Синод на БПЦ и тук споделям някои впечатления. Участваха оторизирани представители на Вселенския патриарх, на Гръцката, Сръбската, Руската, Кипърската, Грузинската, Йерусалимската, Румънската, Албанската, Чешката, Полската, Американската православни църкви. В почти всички църковни делегации са включени и високо авторитетни професори и експерти по канонично и международно право. Беше заявена за пореден път пълна подкрепа за единството и каноничното ръководство на БПЦ в лицето на Светия синод и Негово Светейшество Патриарх Максим, като беше подчертано, че считат лицата, които са се отделили от единството на Църквата и не желаят чрез покаяние да се завърнат нейното единство, за самоотлъчили се не просто от БПЦ, а от православното християнство въобще. Всички делегации, от името на съответните предстоятели на поместни православни църкви, заявиха, че решението на Съда в Страсбург е “опасен прецедент”, който засяга не само БПЦ, а Вселенското православие като цяло. Изтъкна се, че решението е необективно и постановено на основата на погрешни и даже неверни факти. Посочени бяха множество канонични аргументи в тази насока. Изрично се подчерта, че от гледище на православните канони разколът в БПЦ е прекратен с авторитетно и императивно решение на Светия Всеправославен надюрисдикционен събор, проведен в София през 1998 г. Изразено беше недоумение, че Съдът в Страсбург не зачита тези решения и премълчава факта, че чрез този най-висш форум БПЦ е преодоляла разделението, съществувало дотогава. Според участниците съдебният състав е допуснал грубо нарушение на основен процесуален принцип - че съдът трябва да се произнесе по всички доказателства, представени от страните по делото. Същевременно някои специалисти по международно право поставиха принципният въпрос, че практиката на Съда в Страсбург много често интерпретира твърде разширително текстовете на конвенцията, отклонявайки се по този начин от волята и съгласието, което всяка суверенна държава е изразила, подписвайки конвенцията. За разлика от Европейският съюз, където държавите-членки делегират част от своя суверенитет на Общността, Съвета на Европа е типична международна организация, където подобен трансфер на суверенитет няма и органите по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в т.ч. Съдът, не могат със своите актове да “дописват” конвенцията.

Наред с това, конференцията даде висока оценка на Закона за вероизповеданията от 2002 г. Очерта се единодушно мнение, че българската държава трябва да обжалва решението на Съда в Страсбург в съответствие с процедурните възможности, които регламентира конвенцията.

Моето изказване се базираше на тезите, които изразих онзи ден в блога си и бяха препечатани в “Православие.бг” - прочети тук.

В заключение конференцията прие съвместно комюнике, отразяващо всички тези идеи, което ще бъде оповестено на пресконференция утре, 12 март, и връчено на висшите държавни институции в България и в Съвета на Европа и Съда в Страсбург.