ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Източник -

Църковни песнопения

Тропар, гл. 8

Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха,
тогава, злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше,
и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии.

Виж, жадний за богатства, как извършилият заради тях предателство, обесва се.
Бягай от ненаситната душа, одързостила се на такова против Учителя,
Който към всички е Благ. Господи, слава Тебе.

Кондак, гл. 8

Елате всички да възпеем заради нас Разпнатия.
Него като видя Дева Мария на дървото, казваше:
Ако и да търпиш разпятие, Ти си Син и Бог мой.

Тропар на отпуста, гл. 4

Изкупил Си ни от клетвата на закона с честната Твоя кръв прикован на кръст и с копие прободен, безсмъртие Си източил на човеците, Спасителю наш, слава на Тебе.

На вечерната тропар, гл. 2

Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло,
с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи.

Други песнопения

Совлекоша с Мене ризы Моя, и облекоша Мя в ризу червлену.
Возложиша на главу Мою венец от терний, и в десную Мою руку вдаша трость,
да сокрушу их яко сосуды скудельничи

Съблякоха ризите Ми и Ме облякоха в багреница,
наложиха на главата Ми венец от тръни и в дясната Ми ръка сложиха тръст,
за да ги съкруша като глинени съдове.

Одеяйся светом яко ризою, наг на суде стояше,
и в ланиту ударение прият от рук, ихже созда;
беззаконнии же людие на кресте пригвоздиша Господа славы;
тогда завеса церковная раздрася, солнце померче,
не терпя зрети Бога досаждаема, Егоже трепещут всяческая: Тому поклонимся.

Този, Който се облича със светлина като с дреха,
стоеше гол пред съда и плесници приемаше по лицето от ръце, които създаде.
Беззаконните люде приковаха на кръст Господа на славата.
Тогава църковната завеса се раздра, слънцето се помрачи,
като не търпеше да гледа оскърбяван Бога, пред Когото всичко трепери.

Днесь висит на Древе, Иже на водах землю повесивый:
венцем от терния облагается, Иже Ангелов Царь:
в ложную багряницу облачается, Одеваяй небо облаки:
заушение прият, Иже во Иордане свободивый Адама:
гвоздьми пригвоздися Жених Церковный:
копием прободеся Сын Девы.

Покланяемся Страстем Твоим, Христе:
покланяемся Страстем Твоим, Христе:
покланяемся Страстем Твоим, Христе.
Покажи нам и славное Твое Воскресение.

Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;
с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите;
в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци,
с плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам;
с гвоздеи се приковава Женихът църковен;
с копие се пробожда Синът на Дева.

Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покажи ни и славното Твое Възкресение.

Кратко описание на деня

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Плащаница от Бачковския манастир от началото на ХV век.

Богослужението на Велики петък

На утренната служба (т.е. на Велики четвъртък вечерта) се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи - символ на величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомня и съпреживява Христовите страдания, смърт и погребение.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и благоговейно се покланят на изображението.

Плащаница, изработена през средата на ХІХ в. от Витановския род, Тревненска школа.
Съхранява се днес в Регионалния музей в гр. Плевен. Източник: plevenmuseum.dir.bg.

По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

За страданията на тялото Господне и безстрастието на Неговото Божество

Самото Божие Слово претърпя всичко в плът, като в същото време Божественото и единно безстрастно Негово естество остана неподложено на страдание. Защото когато страдаше единия Христос, съединяващ божественото и човешкото, съществуващ и в божествеността, и в човечеството, то тази част, която беше подложена на страдания, тъй като беше склонна да страда по природа, страдаше, но не страдаша заедно с нея и тази, която беше безстрастна. Защото душата, бидейки способна да страда, макар и сама да не бива разполовявана, в същото време, в което се разполовява тялото, заедно с него боледува и страда; божествеността, бидейки безстрастна, не страдаше заедно с тялото. Трябва да знаем, че когато говорим как Бог е пострадал, разбираме, че той е пострадал по плът, но не и че божествеността е пострадала по плът, или че Бог е пострадал посредством плътта. Защото, ако в същото време, в което слънцето осветява дървото, брадвата го сече, слънцето остава неразделено и неподложено на страдание, следователно колко повече безстрастното божествено Слово, ипостасно съединило се с плътта, остава неподложено на страдание, докато страда плътта. И както някой излива вода върху нажежено желязо, това, което по природа е склонно да страда от водата (огъня) се гаси, а желязото остава невредимо, защото то по природа не е способно да загине от водата, колко повече едната сама безстрастна божественост, докато плътта е страдала, не претърпяла страдания, макар и да е останала неотделима от нея.

Господ наш Иисус Христос, бидейки безгрешен, не е бил подчинен на смъртта, защото смъртта влиза в света чрез смъртта. Той умира, претърпявайки смърт за нас, и Самия Себе си принасяйки в жертва на Отца за нас. Защото пред Него, пред Отца, ние сме съгрешили и трябва Той да приеме откуп за нас и по този начин да се освободим от осъждението; защото кръвта на Господа е принесена на като на тиранин. И така смъртта идва, и поглъщайки телесната примамка, е уловена на въдицата на божествеността; вкусвайки безгрешното и животворящо тяло, загива и връща обратно всички, които някога е била погълнала. Защото подобно на тъмата се унищожава от идването на светлината, така и тлението чрез съприкосновяването с живота е прогонено и за всички се ражда живот, а за погубителя - гибел.

Макар и Христос и да умря като човек и Неговата свята душа да беше разделена от непорочното тяло, но божествеността остана неотделена от едното и другото, т.е. от душата и тялото и даже при такива обстоятелства единната Ипостас не се разделя на две ипостаси, защото и тялото и душата в едно и също време - от началото са имали битие в Ипостаса на Словото и макар по време на смъртта да са били разделени едно от друго, всяко от тях е останало, имайки едната Ипостас на Словото. Затова единната Ипостас на Словото е била Ипостас както на Словото, така и на душата, така и на тялото; защото никога нито душата, нито тялото не са получавали Ипостас отделна от тази на Словото, но винаги е съществувала единната Ипостас на Словото и никога не са били две. Затова Христовата Ипостас винаги е била една. Защото макар и по място душата да е била отделена от тялото, то по ипостас тя е била съединена с него чрез Словото.

Св. Йоан Дамаскин
Първа публикация в Интернет Фондация Покров Богородичен

Виж още:
Евангелските събития по четиримата евангелисти
Страшният съд над Бога Св. Юстин (Попович)