Християнският светоглед.

свещ. Георги Георгиев


„Аз съм човек. Заедно с цялото човечество съм създаден от Бога. Заради нас Бог създаде и устрои останалото творение и ни го повери, за да живеем в него и да го пазим, като съблюдаваме заповедите Му и не противопоставяме своята свободна воля на Неговата. Създал ни е по Свой образ, като е заложил в нас и неустоим копнеж да Му се уподобяваме, защото Той е свят и копнежът ни е по тази святост. Заради прародителски грях човешката природа се е поотдалечила от Божия образ и е затруднена в постигането на Божието подобие и святост, но милостивият ни Създател ни е обещал да ни въздигне и помогне, заради което и сам Той се е родил човек, показал ни е пример за непорочен живот, претърпял е доброволно смърт и е възкръснал, обещавайки и на нас възкресение. Устроил е и поддържа Църква (събрание), в която Той неотлъчно пребивава и се грижи за нашето духовно възстановяване, заедно с Пречистата Богородица, ангелските сили и светците – хора като нас, прославени от Него в святост, за да следваме техния пример.
Лично за мен е първостепенно важно да търся и постигам Божието подобие, подпомогнат от Него, и непрестанно да изчиствам вредните последици от собствените ми и на цялото човечество грехове, докато съм жив на земята. Защото, когато напусна този свят и се изправя пред моя Създател, ще бъде късно. Не знам колко време ми е отредил за това, но от опит знам, че ако положа малко усилия, Той ме възнаграждава с блаженството, към което е насочен и моят копнеж. Харесва ми да съм в Доброто и силно желая това да продължи вечно, да не е временно. Чувствам и вярвам, че и аз съм създаден за вечност. Искам, много искам да пребивавам в моята вечност с моя Бог! Стремя се да правя всичко възможно, за да го постигам, и съм сигурен, че Бог ще ми даде сили и за невъзможното.
Аз съм християнин. Наричам се така по името на моя Господ Бог Иисус Христос. Моля се на моя Бог и душата ми се радва от общението с Него, но Той е предвидил за нас, хората, да се събираме, за да отправяме заедно молитвата си към Него в Неговата Църква. Църквата е събранието на всички християни. За тази цел сме си построили и устроили храм. Когато сме заедно в Божието име, и сам Той е сред нас. Както Бог е приканил мен да съм християнин, така е призовал други като мен за Свои свещеници. Свещеникът предстои с нас пред Бога и извършва Тайнство, чрез което сам Бог става достъпен за нас, а ние самите се богоуподобяваме, като пребиваваме в любов помежду си, както и Той пребивава в съвършена любов към нас. Църквата Христова ни съпровожда през целия ни живот, за да можем да прекараме всеки даден ни миг като истински Христови последователи. В Нея сме кръстени в името Христово, като сме получили печата на Светия Дух, който укрепява нашите душевни сили в борбата ни със злото. В Църквата чрез свещениците получаваме опрощение на греховете си, както и сили да не затъваме в тях. За да укрепваме духовно, доста често постим, като се въздържаме от някои земни привързаности. Ако решим да свържем живота си в семейство, в Църквата получаваме от Бога благословение и сили за съвместния си живот. А като напуснем този свят, Църквата се моли за нас, чрез хората, у които сме оставили своята любов. Но преди всичко в храма на Църквата се извършва светата Евхаристия (благодарствена служба), като самият богослужебен чин е точно определен и се нарича литургия (общо дело, обществена служба). В нея, водени от свещенството, измолваме Дух Свети над предложените хляб и вино, като така получаваме възможност да се при-общим необяснимо за нас с Господ Иисус Христос за своя полза – всеки според своята нужда. Молим се и за целия свят, като вярваме, че и просиялите в святост наши събратя – светиите, се застъпват за нас самите. Аз и всички останали християни полагаме усилия да придобиваме християнски добродетели, за да живеем в богообщение. Опитваме се да умножаваме знанията си относно нашата вяра, за да можем заедно и без противоречия и грешки да я изповядваме. Така са правили всички наши предци – усърдно са изучавали и правилно са изповядвали своята вяра, затова и се наричаме право-славни. Защото славим Господа правилно. Длъжни сме да пазим вярата си чиста и печата на Св. Дух неповреден, за да не изпаднем в окаяно положение като общност и Бог да отвърне от нас Своя Дух. Ако пазим нашата апостолската вяра, това няма да стане. Затова и се молим така: „Господи, Който си изпратил Пресветия Твой Дух над твоите апостоли, Него, Благий Боже, не отнимай от нас, но обнови нас, които Ти се молим”.
Аз знам, кога в нашия храм се извършва общото богослужение и се старая да ходя на него редовно и навреме. Макар да знам, че ако пропусна да отида, цялата Църква се моли и за мен, се старая и аз да дам своя принос в това общо дело. По причина че е важно за мен да съм в хармония с общия ред по време на светата Литургия, аз се старая да изучавам как да се държа в храма по време на службата, за да принеса полза на себе си и другите и да не ги възпрепятствам, защото те имат същия стремеж. Научих се да внимавам в думите, които свещеникът произнася, за да може моята молитва да е част от общата.
В света, който ме заобикаля, се опитвам да живея като истински Христов последовател. Това прави живота ми тук труден. Стремя се към благополучие и щастие в този свят, но не желая да ги получа с цената на това, да отстъпя от Бога. По тази причина успехът и благоденствието стават второстепенна ценност за мен. Надявам се в деня, когато всички ще бъдем възкресени за вечен живот, да получа дяла на избраните в Царството Му.”


Горният текст представлява опит с пестеливи думи да се изобрази един християнски светоглед с елементи на вероизповед. Светогледът, както знаем, е система от възгледи, която ни обяснява нашето място в света. Той включва и йерархия на ценностите. Светогледът не може да се „сглоби” от лъскави парченца идеи, щипнати оттук-оттам. Или ако може, то не би било светоглед, а постмодерна идейна бутафория.
Повечето затруднения в отношенията между свещеника и някои християни е заради отсъствие у тях на християнски светоглед, както впрочем на какъвто и да било изобщо. Защото, ако човек е например инославен или атеист, то той не би ходил в християнски храм и недоразуменията биха се избегнали. Хората, които се чувстват призовани в храма чрез благодатта на своето кръщение, но нямат правилните очаквания, се поставят в невъзможност да приемат това, което там се преподава. Например, те не разбират и никога не научават какво представлява като текст и дух светата Божествена литургия не заради друго, а защото не смятат за ценно да узнаят това и да се впишат в богослужбата. Последицата е, че те не оценяват важността и смисъла на самата богослужба, както и мястото на свещеника в нея. И тогава идват въпросите: „защо попът влиза и излиза с едни чаши, облечен в тези дрехи; защо дърпа и спуска тия завеси; защо не ми дават да ходя из храма, както намеря за добре и изобщо – каква е тая тайнственост в 21. информационен век?! Какво толкова знае той, което аз не знам и не може ли просто да ме информира, вместо да разиграва тези неразбираеми спектакли?! Защо отказва да дойде у дома в неделя сутрин и защо го няма в храма в три следобед?! Питам го нещо елементарно, а той започва от Адам и Ева!”
Нарушената комуникация е очевидна, нали? Може би е време да си уеднаквим кодовете и сверим светогледите… Усилия, които и двете страни си дължат!